File:Въведение СЕМБА в.2.3 2019.docx

198183538577600Въведение в Тех­но­ло­ги­я­та на ИДЕ­УМ­СЕМ­БА 3 Об­щи по­ло­же­ния Сис­те­ма­та за ефек­тив­но мо­де­ли­ра­не на бъ­де­ще­то на ак­ти­ви­те – СЕМ­БА е уни­вер­сал­но при­ло­жим, ино­ва­ти­вен про­дукт за ця­лос­т­но управ­ле­ние на ин­дус­т­ри­ал­ни­те пред­при­я­тия. Сис­те­ма­та ин­тег­ри­ра в се­бе си въз­мож­нос­ти­те на съв­ре­мен­ни­те ERP, PLM, PDM, SRM, CRM, MES и т.н. про­дук­ти, при то­ва в нея са на­лич­ни кон­цеп­ту­ал­ни но­вос­ти, по­ра­ди ко­е­то тя де­фи­ни­ра нов клас IT-про­­дук­ти за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не в ин­дус­т­ри­я­та. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 1. Мо­дул­на кон­цеп­ция за съз­да­ва­не на IT-про­­дук­ти за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не. REF _​​​Ref485838003 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 1 пред­ста­вя мо­дул­на­та кон­цеп­ция за „из­граж­да­не” на IT-про­­дук­ти за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не в ин­дус­т­ри­я­та, при ко­я­то от­дел­ни­те про­дук­ти мо­ду­ли се раз­ра­бот­ват фраг­мен­тар­но на пар­че , на ба­за­та на та­ка на­роч­ни­те доб­ри прак­ти­ки, ко­е­то в ре­зул­тат во­ди до не­из­чер­па­е­мо мно­жес­т­во ви­до­ве мо­ду­ли и нис­ка ра­бот­на ефек­тив­ност, как­то в про­це­са на тях­но­то внед­ря­ва­не та­ка и в про­це­са на прак­ти­чес­ко­то им из­пол­з­ва­не. В до­пъл­не­ни­те, по­ра­ди лип­са­та на ця­лос­т­на управ­лен­с­ка кон­цеп­ция, око­ло ко­я­то да бъ­дат раз­ви­ва­ни от­дел­ни­те про­дук­ти мо­ду­ли , съ­щес­т­ву­ва­щи­те на па­за­ра про­дук­ти изис­к­ват скъ­по стру­ващ про­цес на „им­п­ле­мен­та­ция“, кой­то включ­ва дей­нос­ти ка­то до­вър­ши­тел­но над­граж­да­не и до-про­гра­­ми­ра­не, на мяс­то при кли­ен­та. За раз­ли­ка от мно­жес­т­во­то на­лич­ни на па­за­ра про­дук­ти СЕМ­БА е раз­ра­бо­те­на вър­ху осно­ва­та на уни­вер­са­лис­ти­чен мо­дел на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие, на­ре­чен ИДЕ­УМ – Ин­дус­т­ри­а­лен Ду­­хо­в­­но-Еди­­ня­­ващ Уни­вер­са­лис­ти­чен Мо­дел. В след­с­твие на то­ва: СЕМ­БА е при­ло­жи­ма за ця­ло­то мно­жес­т­во на ин­дус­т­ри­ал­ни­те пред­при­я­тия. Обус­ла­вя пости­га­не на ви­со­ка ра­бот­на ефек­тив­ност и мо­бил­ност на чо­веш­ки­те ре­сур­си, как­то в рам­ки­те на кон­к­рет­но пред­при­я­тие, та­ка и в рам­ки­те на цял клъс­тер или до­ри на­ци­о­нал­на ико­но­ми­ка, при усло­вие, че там е внед­ре­на раз­глеж­да­на­та управ­­лен­с­ко-мо­­де­­ли­ра­­ща тех­но­ло­гия. Обус­ла­вя ефек­тив­но внед­ря­ва­не, ка­то то­зи про­цес се заклю­ча­ва пре­ди всич­ко в обу­че­ние на пер­со­на­ла в съ­от­вет­но­то пред­при­я­тие. Съ­щев­ре­мен­но сис­те­ма­та позво­ля­ва ин­тег­ра­ция с раз­лич­ни­те сис­те­ми за ав­то­ма­ти­за­ция на кон­к­рет­ни фи­зи­чес­ки про­це­си, спе­ци­фич­ни за от­дел­ни­те пред­при­я­тия. Сис­те­ма­та не е из­гра­де­на на мо­ду­лен прин­цип, но е про­ек­ти­ра­на по на­чин, кой­то позво­ля­ва по­етап­но внед­ря­ва­не, та­ка че да не „спъ­ва“ ра­бо­та­та на пред­при­я­ти­я­та. Из­пол­з­ва­не­то на цен­т­ра­ли­зи­ра­на ба­за дан­ни уве­ли­ча­ва мно­гок­рат­но ефек­тив­ност­та при ра­бо­та на пер­со­на­ла. Сис­те­ма­та из­пол­з­ва съв­ре­мен­ни­те об­лач­ни тех­но­ло­гии и на прак­ти­ка, при ней­но­то внед­ря­ва­не, не е не­об­хо­ди­ма круп­на пред­ва­ри­тел­на ин­вес­ти­ция. Об­ща кон­цеп­ция, про­из­ли­за­ща от ИДЕ­УМ В осно­ви­те на уни­вер­са­лис­тич­ния мо­дел на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие – ИДЕ­УМ се­дят три позна­ва­тел­ни плат­фор­ми, ко­и­то на­ми­рат прак­ти­чес­ко из­ме­ре­ние в СЕМ­БА. То­ва са по­ня­ти­я­та за: Дър­во­то на ин­дус­т­ри­ал­ни­те позна­ния, позна­ва­те­лен мо­дел, кой­то от­ра­зя­ва ес­тес­т­ве­на­та йе­рар­хия на позна­ни­я­та в пред­при­я­ти­е­то. Сис­те­ма за осъ­щес­т­вя­ва­не на обек­т­ност­та на пред­при­я­ти­е­то, на­ре­че­на още Кръс­та­на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие, от­ра­зя­ва­ща пет­те основ­ни фун­к­ци­о­нал­ни про­це­са, при­съ­щи на вся­ко пред­при­я­тие, раз­гле­да­но ка­то ди­на­мич­но из­ме­ня­ща се сис­те­ма от обек­ти. Сис­те­ма за осъ­щес­т­вя­ва­не на су­бек­т­ност­та на пред­при­я­ти­е­то, струк­ту­ра от позна­ния и от­го­вор­нос­ти, обез­пе­ча­ва­щи съ­щес­т­ву­ва­не­то на пред­при­я­ти­е­то във вре­ме­то и прост­ран­с­т­во­то. Пре­ди да престъ­пим към раз­глеж­да­не­то на те­зи три ино­ва­тив­ни кон­цеп­ции не­ка ка­жем ня­кол­ко ду­ми за същ­нос­т­ни за ИДЕ­УМ по­ня­тия от по-нис­ко ни­во. Про­цес. В ИДЕ­УМ по­ня­ти­е­то Про­цес раз­би­ра­ме ка­то по­ня­тие, опис­ва­що опре­де­ле­но въз­дейс­т­вие на опре­де­ле­на сре­да вър­ху опре­де­лен обект. При ко­е­то, спря­мо сво­и­те це­ли, су­бек­тът е раз­гра­ни­чил и опре­де­лил да­ден обект ка­то про­це­сен обект, не­го­ва­та сре­да на съ­щес­т­ву­ва­не ка­то про­цес­на сре­да и ви­да въз­дейс­т­вие ка­то про­цес­но въз­дейс­т­вие. То­ест при ед­но и съ­що мно­жес­т­во от вза­и­мо­дейс­т­ва­щи си обек­ти, су­бек­тът, в за­ви­си­мост от поста­ве­на­та смис­ло­ва па­ра­диг­ма, мо­же да раз­гра­ни­чи по­ве­че от един про­це­си. В слу­ча­и­те, в ко­и­то обек­та на про­цес­но­то въз­дейс­т­вие се раз­глеж­да ка­то про­дукт на пред­при­я­ти­е­то то то­зи про­дукт е „сто­ка“, а в слу­ча­и­те, в ко­и­то са­мо­то про­цес­но въз­дейс­т­вие се раз­глеж­да ка­то про­дукт на пред­при­я­ти­е­то то то­зи про­дукт е „услу­га“. Един „про­цес“ мо­же да бъ­де де­фи­ни­ран на раз­лич­ни ни­ва на раз­глеж­да­не, напри­мер на ни­во тех­но­ло­ги­чен мар­ш­рут на обект, на ни­во кон­к­рет­на опе­ра­ция от то­зи мар­ш­рут, на ни­во цех, на ни­во пред­при­я­тие и т.н. При­мер за про­цес на ни­во пред­при­я­тие е обоб­ща­ва­щия Про­цес Достав­ки, при кой­то про­цес­ни­те обек­ти са мно­жес­т­во­то достав­ни еле­мен­ти не­ка раз­глеж­да­ме про­из­вод­с­тве­но пред­при­я­тие , а са­ми­ят Про­цес об­хва­ща мно­жес­т­во­то тра­ек­то­рии на дви­же­ние постъп­ле­ния и тег­ле­ния и за­дър­жа­не в скла­до­ви прост­ран­с­т­ва на от­дел­ни­те обек­ти. Ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие фун­к­ци­о­ни­ра ка­то осъ­щес­т­вя­ва ор­га­ни­зи­ра­но управ­ле­ние на раз­лич­ни мно­жес­т­ва от обек­ти по съ­от­вет­ни тех­ни тра­ек­то­рии, де­фи­ни­ра­ни чрез предопре­де­ле­ни после­до­ва­тел­ни със­то­я­ния на обек­ти­те. Ка­то те­зи със­то­я­ния се опис­ват чрез мно­жес­т­во ха­рак­те­ри­зи­ра­щи обек­та па­ра­мет­ри. Тра­ек­то­рия на обект. Тра­ек­то­ри­и­те на обек­ти­те са кла­со­ве про­це­си, фо­ку­си­ра­ни имен­но вър­ху да­де­ни мно­жес­т­ва обек­ти – REF _​​​Ref483559403 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 2. Тра­ек­то­ри­я­та се де­фи­ни­ра от на­чал­но, край­но и мно­жес­т­во меж­дин­ни със­то­я­ния на обек­та и се пред­ста­вя ка­то кон­ти­ну­ум от въз­дейс­т­ви­я­та за при­веж­да­не на обек­та от ед­но в след­ва­що със­то­я­ние. Тра­ек­то­ри­и­те на обек­ти­те би­ват свър­за­ни с тях­но­то съз­да­ва­не, пре­об­ра­зу­ва­не, съх­ра­не­ние, тран­с­пор­ти­ра­не и про­чее ви­до­ве, раз­гле­да­ни в ИДЕ­УМ. За раз­ли­ка от раз­прос­т­ра­не­но­то по­ня­тие „тех­но­ло­ги­чен мар­ш­рут“, по­ня­ти­е­то Тра­ек­то­рия на обект об­хва­ща и дру­ги час­ти от би­ти­е­то на обек­ти­те, ка­то напри­мер тях­но­то за­дър­жа­не съх­ра­не­ние в склад. 57626259134475Тук мо­же да се до­ба­ви и кла­си­фи­ка­ци­я­та на тра­ек­то­ри­и­те. 00Тук мо­же да се до­ба­ви и кла­си­фи­ка­ци­я­та на тра­ек­то­ри­и­те. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 2. Сим­вол­но изоб­ра­же­ние на по­ня­ти­е­то Тра­ек­то­рия на обект тра­ек­то­рии на обек­ти . Тра­ек­то­ри­я­та има две ни­ва на струк­ту­ри­ра­не. На пър­во ни­во тя се струк­ту­ри­ра в Ета­пи, ко­и­то ка­то про­цес обик­но­ве­но от­го­ва­рят на ни­во­то на це­хо­ве­те от струк­ту­ра­та на тех­но­ло­гич­на­та сре­да на пред­при­я­ти­е­то. На вто­ро ни­во тра­ек­то­ри­я­та на обект се струк­ту­ри­ра в Опе­ра­ции, ко­и­то от­го­ва­рят на спе­ци­ал­но обо­со­бе­ни опе­ра­ци­он­ни тех­но­ло­гич­ни по­ле­та. Управ­ле­ни­е­то на тра­ек­то­ри­и­те се осъ­щес­т­вя­ва чрез ре­а­ли­зи­ра­не на опе­ра­ции, при­веж­да­щи обек­ти­те от да­де­но в след­ва­що със­то­я­ние или за­паз­ва­щи па­ра­мет­ри­те на обек­ти­те – REF _​​​Ref483658461 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 3. Рес­пек­тив­но вся­ка тра­ек­то­рия има соб­с­твен Мо­дел на от­го­вор­нос­ти­те за дви­же­ние или за­дър­жа­не на еле­мен­ти­те по тра­ек­то­рия – МО­ДЕл, МО­ЗЕл. От­дел­ни­те опе­ра­ци­и­те по тра­ек­то­ри­и­те се ре­а­ли­зи­рат в рам­ки­те на спе­ци­ал­но обо­со­бе­ни спря­мо съ­от­вет­ни­те це­ли на про­цес­но въз­дейс­т­вие Опе­ра­ци­он­ни тех­но­ло­гич­ни по­ле­та. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 3. Сим­вол­но изоб­ра­же­ние на по­ня­ти­я­та Етап и Опе­ра­ция от Тра­ек­то­рия на обект. Тех­но­ло­гич­на сре­да и Тех­но­ло­гич­но по­ле. Опе­ра­ци­он­но­то тех­но­ло­гич­но по­ле ОпТП – REF _​​​Ref483656297 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 4 пред­став­ля­ва обе­ди­не­ние на част от тех­ни­чес­ка­та и част от ор­га­ни­зи­ра­ща­та сре­да на пред­при­я­ти­е­то. Тех­ни­чес­ка­та част на ОпТП се на­ри­ча Опе­ра­ци­он­но мяс­то, ко­е­то пред­став­ля­ва струк­ту­ри­ра­но мно­жес­т­во от тех­ни­чес­ки еле­мен­ти, не­об­хо­ди­ми за ре­а­ли­зи­ра­не на съ­от­вет­ни­те опе­ра­ции. Ор­га­ни­зи­ра­ща­та част на ОпТП се със­тои от позна­ни­я­та, не­об­хо­ди­ми за ре­а­ли­зи­ра­не на съ­от­вет­ни­те опе­ра­ции и от длъж­нос­т­ни­те ра­бот­ни­ци, ко­и­то се явя­ват но­си­те­ли на те­зи позна­ния и нуж­ни­те за при­ла­га­не­то им во­ля и уме­ния. Вся­ко ОпТП се про­ек­ти­ра за ре­а­ли­зи­ра­не на мно­жес­т­во сход­ни опе­ра­ции, а то­ва се пости­га чрез ана­лиз и гру­пи­ра­не на по­то­ци­те от обек­ти. Опе­ра­ци­он­ни­те тех­но­ло­гич­ни по­ле­та са най-нис­ко­то ни­во на струк­ту­ри­ра­не на Тех­но­ло­гич­на­та сре­да на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие. На по-ви­­со­ки­­те си ни­ва тех­но­ло­гич­на­та сре­да се струк­ту­ри­ра в Ор­га­ни­за­ци­он­ни гру­пи тех­но­ло­гич­ни по­ле­та със съ­от­вет­но пред­наз­на­че­ние – REF _​​​Ref483672476 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 5. Накрат­ко из­ло­же­ни­ят до тук под­ход на раз­глеж­да­не и управ­ле­ние на про­це­си­те е уни­вер­са­лен спря­мо всич­ки се­дем кла­са обек­ти, при­съ­щи на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие – REF _​​​Ref483659701 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 6, ко­и­то мо­гат да бъ­дат све­де­ни до ка­те­го­ри­и­те: Обек­ти от Обо­рот­ния по­ток на Ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие Обек­ти от Тех­но­ло­гич­на­та сре­да на Ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 4. Сим­вол­но изоб­ра­же­ние на по­ня­ти­е­то Опе­ра­ци­он­но тех­но­ло­гич­но по­ле. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 5. Сим­вол­но изоб­ра­же­ние на по­ня­ти­е­то Тех­но­ло­гич­на сре­да на Ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 6. Об­ща кла­си­фи­ка­ция на Обек­ти­те в Ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие. След ка­за­но­то до тук не­ка се вър­нем към три­те фун­да­мен­тал­ни кон­цеп­ции, око­ло ко­и­то е раз­вит Ин­дус­т­ри­ал­ния Ду­­хо­в­­но-Еди­­ня­­ващ Уни­вер­са­лис­ти­чен Мо­дел – ИДЕ­УМ. Пър­ва­та ба­зо­ва позна­ва­тел­на плат­фор­ма про­из­ти­ча от иде­я­та, че управ­ле­ни­е­то на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие се пости­га чрез управ­ле­ние на ин­фор­ма­ци­он­ни­те по­то­ци, ко­и­то от глед­на точ­ка на пред­при­я­ти­е­то пред­став­ля­ват не­го­ви­те позна­ния. Бла­го­да­ре­ние на то­ва раз­би­ра­не СЕМ­БА пред­ла­га кон­тек­с­тно ор­га­ни­зи­ра­не на до­ку­мен­ти­те и йе­рар­хич­но управ­ле­ние на позна­ни­я­та на пред­при­я­ти­е­то. Иде­я­та за йе­рар­хия на позна­ни­я­та е ви­зу­ал­но илюс­т­ри­ра­на чрез Дър­во­то на ин­дус­т­ри­ал­ни­те позна­ния – REF _​​​Ref483560344 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 7. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 7. Сим­вол­но изоб­ра­же­ние на по­ня­ти­е­то Дър­во на ин­дус­т­ри­ал­ни­те позна­ния. Дър­во­то на ин­дус­т­ри­ал­ни­те позна­ния е позна­ва­те­лен мо­дел, кой­то от­ра­зя­ва ес­тес­т­ве­на­та йе­рар­хия на позна­ни­я­та в пред­при­я­ти­е­то и тех­ни­те вза­и­мов­ръз­ки, ка­то раз­глеж­да при­до­би­ва­не­то и при­ла­га­не­то на позна­ни­я­та ка­то неп­ре­къс­нат про­цес на раз­ви­тие, кой­то во­ди до на­рас­т­ва­не на про­дук­тив­ност­та и ефек­тив­ност­та на пред­при­я­ти­е­то. Ре­а­ли­за­ци­он­ни­те позна­ния се на­ми­рат най-бли­зо до ин­дус­т­ри­ал­ния ре­зул­тат. То­ва са позна­ни­я­та за кон­к­рет­ни­те, ре­ал­но про­ти­ча­щи в пред­при­я­ти­е­то про­це­си на про­даж­би, про­из­вод­с­тво, достав­ки, фи­нан­си­ра­не. В то­ва чис­ло за от­дел­ни­те тра­ек­то­рии и при­ле­жа­щи­те им опе­ра­ции, ко­и­то из­граж­дат те­зи про­це­си. Ре­а­ли­за­ци­он­ни­те позна­ния се ге­не­ри­рат на ба­за на пред­ва­ри­тел­но раз­ра­бо­те­ни­те и утвър­де­ни прин­цип­ни позна­ния. Прин­цип­ни­те позна­ния от­ра­зя­ват пред­ста­ви­те на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие за най-ефек­тив­­ни­ят на­чин на про­ти­ча­не на про­це­си­те. Напри­мер спря­мо от­дел­ни­те опе­ра­ции то­ва са опе­ра­ци­он­ни­те чер­те­жи и ин­с­т­рук­ции. Или спря­мо про­из­веж­да­ни­те про­дук­ти, тях­на­та спе­ци­фи­ка­ция, чер­те­жи­те на от­дел­ни­те еле­мен­ти, тех­ни­те тех­но­ло­гич­ни мар­ш­ру­ти – тра­ек­то­рии т.н. know-how за про­дук­ти­те Фун­к­ци­о­нал­ни­те позна­ния са то­зи клас позна­ния на пред­при­я­ти­е­то, ко­и­то рег­ла­мен­ти­рат на­чи­на на съз­да­ва­не и пол­з­ва­не на прин­цип­ни­те и ре­а­ли­за­ци­он­ни­те позна­ния. Те от­ра­зя­ват об­щи­те прин­ци­пи на фун­к­ци­о­ни­ра­не на пред­при­я­ти­е­то. По съ­щес­т­во то­ва са позна­ни­я­та, ко­и­то ра­бот­ни­ци­те от всич­ки йе­рар­хич­ни ни­ва на ор­га­ни­за­ци­я­та усво­я­ват в ета­па на сво­е­то обу­че­ние в рам­ки­те на кон­к­рет­но­то пред­при­я­тие и за­ед­но с де­ле­ги­ра­ни­те им от­го­вор­нос­ти из­граж­дат тех­ни­те длъж­нос­т­ни ха­рак­те­рис­ти­ки. know-how за пер­со­на­ла и про­це­си­те Фун­к­ци­о­нал­ни­те позна­ния са адап­ти­ра­ни, спря­мо кон­к­рет­но­то пред­при­я­тие, ба­зис­ни зна­ния. Ба­зис­ни­те зна­ния са зна­ни­я­та за ес­тес­т­во­то на съ­щес­т­ву­ва­не на обек­ти­те, в то­ва чис­ло и зна­ни­я­та за ин­дус­т­ри­ал­ни­те пред­при­я­тия. По съ­щес­т­во то­ва са зна­ни­я­та, ко­и­то хо­ра­та би тряб­ва­ло да при­до­би­ват в сте­пе­ни­те на на­уч­­но-об­ра­зо­­ва­­тел­­на­та сис­те­ма. Ба­зис­ни зна­ния се явя­ват и за­ло­же­ни­те в СЕМ­БА кон­цеп­ции. Дру­ги­те две ба­зо­ви позна­ва­тел­ни плат­фор­ми про­из­ли­зат от иде­я­та, че ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие се със­тои от две ор­га­нич­но свър­за­ни сис­те­ми, чи­е­то обе­ди­не­но дейс­т­вие е фун­к­ци­о­нал­но на­со­че­но към съз­да­ва­не на цен­ност и то­ва са: Сис­те­ма за осъ­щес­т­вя­ва­не на обек­т­ност­та СОО , ко­я­то се реп­ре­зен­ти­ра от Кръс­та на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие REF _​​​Ref483560326 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 8 и е обус­ло­ве­на от фак­та, че във вся­ко пред­при­я­тие фи­зи­чес­ки се управ­ля­ват ма­те­ри­ал­ни, фи­нан­со­ви и ин­фор­ма­ци­он­ни обек­то­ви по­то­ци. Сис­те­ма за осъ­щес­т­вя­ва­не на су­бек­т­ност­та СОС , ко­я­то пред­став­ля­ва струк­ту­ра от позна­ни­я­та и от­го­вор­нос­ти­те, обез­пе­ча­ва­щи съ­щес­т­ву­ва­не­то на пред­при­я­ти­е­то и е обус­ло­ве­на от фак­та, че във вся­ко пред­при­я­тие е на­лич­на чо­веш­ка ор­га­ни­за­ция. Сис­те­ма за осъ­щес­т­вя­ва­не на обек­т­ност­та на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие – Кръс­та на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие – е позна­ва­те­лен мо­дел, кой­то изоб­ра­зя­ва вза­и­мов­ръз­ки­те в пра­ва по­со­ка меж­ду про­це­си­те и тех­ни­те ре­зул­та­ти , фор­ми­ра­щи обо­рот­ния по­ток на пред­при­я­ти­е­то и ме­та про­цес, на­ре­чен Осъ­щес­т­вя­ва­не на тех­но­ло­гич­на­та сре­да, кой­то обез­пе­ча­ва про­ек­ти­ра­не­то, из­граж­да­не­то и управ­ле­ни­е­то на тех­ни­чес­ка­та, позна­ва­тел­на­та и ор­га­ни­за­ци­он­на­та сре­да, не­об­хо­ди­ми за про­ти­ча­не­то на всич­ки про­це­си в пред­при­я­ти­е­то. Де­фи­ни­ра­ни­те про­цес­ни вза­и­мов­ръз­ки са ва­лид­ни за вся­ко пред­при­я­тие, раз­гле­да­но ка­то сис­те­ма от обек­ти. Пър­ви­те че­ти­ри про­це­са об­ра­зу­ват че­ти­ри­дел­ни­ят кръ­го­ви­ден по­ток, изоб­ра­зя­ващ дви­же­ни­е­то на обек­ти­те, посве­те­но на сми­съ­ла на съ­щес­т­ву­ва­не на пред­при­я­ти­е­то – уве­ли­ча­ва­не по­тен­ци­а­ла на сре­да­та за чо­веш­ко съ­щес­т­ву­ва­не. По то­зи на­чин ста­ва ви­ди­ма вза­и­мов­ръз­ка­та меж­ду при­до­би­ва­на­та и вло­же­на­та стой­ност, ко­и­то се на­ми­рат в осно­ва­та на фор­ми­ра­не­то на ин­дус­т­ри­ал­ния ре­зул­тат. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 8. Кръст на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие, пред­став­ля­ващ сим­вол­но изоб­ра­же­ние на Сис­те­ма­та за осъ­щес­т­вя­ва­не на обек­т­ност­та на пред­при­я­ти­е­то. Про­це­си­те, свър­за­ни с обо­рот­ния по­ток мо­гат да се раз­глеж­дат и ка­то гра­нич­ни, при ко­и­то се осъ­щес­т­вя­ва вза­и­мо­дейс­т­вие с вън­ш­на­та сре­да. Про­даж­би – в то­зи про­цес се ре­а­ли­зи­ра сми­съ­лът на съ­щес­т­ву­ва­не на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие. Тук се ре­а­ли­зи­рат раз­мен­ни­те от­но­ше­ния меж­ду ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие и не­го­ви­те пар­т­ньо­ри – кли­ен­ти. Фи­нан­си­ра­не – в то­зи про­цес фи­нан­со­ви­те обек­ти, постъ­пи­ли чрез про­цес Про­даж­би се съх­ра­ня­ват и раз­пре­де­лят, ка­то основ­но те би­ват на­соч­ва­ни към про­цес Достав­ки, а дру­га част се на­соч­ва към по­га­ся­ва­не на вън­ш­ни ин­те­ре­си. Достав­ки – в то­зи про­цес се обез­пе­ча­ват обек­ти за про­ти­ча­не на про­це­си­те: „Вът­реш­но обез­пе­ча­ва­не на про­даж­би­те“ и „Осъ­щес­т­вя­ва­не на тех­но­ло­гич­на­та сре­да“. Ана­ло­гич­но с Про­даж­би тук се по­раж­дат раз­мен­ни от­но­ше­ния с пар­т­ньо­ри­те – достав­чи­ци, за ко­и­то пред­при­я­ти­е­то пред­став­ля­ва кли­ент. Вът­реш­но обез­пе­ча­ва­не на про­даж­би­те ВО­Прд – в то­зи про­цес се осъ­щес­т­вя­ват це­ле­на­со­че­ни въз­дейс­т­вия, та­ка, че обек­ти­те от със­то­я­ни­е­то си в Достав­ки да бъ­дат до­ве­де­ни до със­то­я­ние, удов­лет­во­ря­ва­що про­цес Про­даж­би. Чрез про­цес Вът­реш­но обез­пе­ча­ва­не на про­даж­би­те пред­при­я­ти­е­то вла­га стой­ност в обек­ти­те на сво­я­та дей­ност. То­зи про­цес включ­ва при­до­би­ло­то ма­со­вост по­ня­тие Про­из­вод­с­тво, но то се явя­ва са­мо час­тен слу­чай. Осъ­щес­т­вя­ва­не на тех­но­ло­гич­на сре­да ОТС – в то­зи про­цес се обез­пе­ча­ват как­то ин­же­нер­ни­те раз­ра­бот­ки на обек­ти­те по обо­рот­ния по­ток, та­ка и те­зи на сре­да­та, не­об­хо­ди­ма за про­ти­ча­не на всич­ки про­це­си в пред­при­я­ти­е­то, в то­ва чис­ло и на са­мия не­го ОТС . То­ва под­чер­та­ва из­клю­чи­тел­на­та зна­чи­мост на то­зи ме­та про­цес за жиз­нес­по­соб­ност­та на пред­при­я­ти­е­то. Де­фи­ни­ра­не­то и раз­би­ра­не­то на ком­п­лек­с­ния ха­рак­тер на то­зи про­цес е клю­чо­ва кон­цеп­ту­ал­на но­вост. В съ­щес­т­ву­ва­щи­те те­о­рии за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не той про­сто не при­със­т­ва или е при­ет за случ­ващ се от са­мо се­бе си. По­то­кът от обек­ти, на­со­чен от про­цес Достав­ки към про­цес ОТС, обез­пе­ча­ва как­то раз­вой­но­то, та­ка и при­лож­но­то направ­ле­ние на фун­к­ци­о­ни­ра­не на сре­да­та. То­ва во­ди до фор­ми­ра­не на два­та слоя: Ин­вес­ти­ци­о­нен по­ток и Раз­хо­ден по­ток. Про­цес ОТС но­си и от­го­вор­ност­та и за мо­де­ли­ра­не на ин­дус­т­ри­ал­на­та ор­га­ни­за­ция на пред­при­я­ти­е­то. Ра­бо­та­та в то­ва направ­ле­ние за­поч­ва с раз­пре­де­ля­не на съв­куп­на­та от­го­вор­ност за съ­щес­т­ву­ва­не на пред­при­я­ти­е­то СОС вър­ху мно­жес­т­во­то длъж­нос­ти, из­граж­да­щи йе­рар­хич­на­та струк­ту­ра на ин­дус­т­ри­ал­на­та ор­га­ни­за­ция. Впос­лед­с­твие се пре­ми­на­ва към раз­ра­бот­ва­не на съ­от­вет­ни­те позна­ния и към мо­де­ли­ра­не на про­це­си­те на обу­че­ние на пер­со­на­ла. При то­ва мо­де­ли­ра­не­то на тех­но­ло­гич­на­та сре­да се пра­ви в пъл­на ана­ло­гия с мо­де­ли­ра­не­то на про­це­си­те, свър­за­ни обо­рот­ния по­ток на пред­при­я­ти­е­то. Сис­те­ма за осъ­щес­т­вя­ва­не на су­бек­т­ност­та на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие – чрез нея ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие се ек­с­по­ни­ра ка­то съв­ку­пен су­бект. Тя да­ва от­го­во­ри на въп­ро­си­те „как­во“ и „как“ тряб­ва да се вър­ши в пред­при­я­ти­е­то за да съ­щес­т­ву­ва то устой­чи­во. Рес­пек­тив­но, чрез раз­пре­де­ля­не­то ѝ вър­ху струк­ту­ра­та на тех­но­ло­гич­на­та сре­да на пред­при­я­ти­е­то и до­веж­да­не­то ѝ до от­дел­ни­те чле­но­ве на ин­дус­т­ри­ал­на­та ор­га­ни­за­ция се пости­га из­чер­па­тел­но де­фи­ни­ра­не на съ­от­вет­ни­те длъж­нос­т­ни ха­рак­те­рис­ти­ки. Съ­щев­ре­мен­но, за­ло­же­ни­те в нея ме­ха­низ­ми изис­к­ват неп­ре­къс­на­то раз­ви­тие не пер­со­на­ла и во­дят към превръ­ща­не на пред­при­я­ти­е­то в са­мо­о­бу­ча­ва­ща се ор­га­ни­за­ция. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 9. Сим­вол­но изоб­ра­же­ние на по­ня­ти­е­то Сис­те­ма за осъ­щес­т­вя­ва­не на су­бек­т­ност­та. В ро­ля­та си на су­бект, пред­при­я­ти­е­то осмис­ля сво­я­та вре­­ме-про­ст­ран­с­т­ве­­на тра­ек­то­рия на обект в три­те из­ме­ре­ния на съ­зи­да­тел­ния дух: Ам­би­ции, Въз­мож­нос­ти и Ре­ал­ност. За та­зи цел, пред­при­я­ти­е­то ге­не­ри­ра и при­ла­га опре­де­ле­ни на­бо­ри позна­ния. Раз­пре­де­ле­ни в из­ме­ре­ни­я­та на съ­зи­да­тел­ния дух, те­зи позна­ния фор­ми­рат три­те глав­ни Фун­к­ции за управ­ле­ние на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие – REF _​​​Ref483662091 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 9: Ге­не­ри­ра­не на Ам­би­ци­и­те – из­граж­да­не на об­ща­та ви­зия, на­бе­ляз­ва­не на стра­те­ги­чес­ки­те це­ли, очер­та­ва­не на пъ­тят на раз­ви­тие Ге­не­ри­ра­не на Въз­мож­нос­ти­те – през па­ра­диг­ма­та на ин­вес­ти­ци­он­ни про­ек­ти се ре­а­ли­зи­рат ин­же­нер­ни раз­ра­бот­ки, спо­соб­с­тва­щи превръ­ща­не­то на ам­би­ци­и­те в ре­ал­ност – Про­цес ОТС в пъ­лен ма­щаб Ге­не­ри­ра­не на Ре­ал­ност­та – опе­ра­тив­но­то управ­ле­ние на пред­при­я­ти­е­то, при ко­е­то се при­ла­гат ре­зул­та­ти­те от ин­же­нер­ни­те раз­ра­бот­ки. Сис­те­ма за осъ­щес­т­вя­ва­не на су­бек­т­ност­та на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие е струк­ту­ра от про­це­си­те и тех­ни­те ре­зул­та­ти за съз­да­ва­не, ак­ту­а­ли­зи­ра­не и из­пол­з­ва­не на позна­ния, во­де­щи към осъ­щес­т­вя­ва­не на цел­та и сми­съ­ла на съ­щес­т­ву­ва­не на ин­дус­т­ри­ал­но пред­при­я­тие. Ней­на­та прин­цип­на йе­рар­хич­на струк­ту­ра е пред­ста­ве­на на REF _​​​Ref483663935 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 10, ка­то тя се със­тои от: Фун­к­ци­и­те за управ­ле­ние в ду­ха на съ­зи­да­ние. Позна­ни­я­та за управ­ле­ние пред­ста­ве­ни ка­то вре­­ме-ин­­тер­­вал­­ни мо­де­ли на мно­жес­т­ва­та тра­ек­то­рии на обек­ти, раз­гле­да­ни спря­мо пет­те про­це­са от Кръс­та на ИП. Позна­ва­тел­ни опе­ра­то­ри, ко­и­то от­ра­зя­ват дей­нос­ти­те и позна­ни­я­та, не­об­хо­ди­ми за ге­не­ри­ра­не на Позна­ни­я­та за управ­ле­ние. Позна­ва­тел­ни фун­к­ции, ко­и­то би­ват раз­вой­ни и при­лож­ни и под­по­ма­гат раз­пре­де­ля­не­то на от­го­вор­ност­та при раз­ви­тие или ре­а­ли­зи­ра­не на да­ден позна­ва­те­лен опе­ра­тор, как­то в гра­ни­ци­те на да­де­но­то пред­при­я­тие, та­ка и в рам­ки­те на свър­за­ни с не­го на­уч­­но-из­сле­­до­­ва­­тел­с­ки и об­ра­зо­ва­тел­ни зве­на. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 10. Прин­цип­на струк­ту­ра на Сис­те­ма­та за осъ­щес­т­вя­ва­не на су­бек­т­ност­та. Тук под ге­не­ри­ра­не се има пред­вид ак­та на мо­де­ли­ра­не на тра­ек­то­ри­и­те на раз­ви­тие на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие в съ­от­вет­с­твие с не­го­ви­те ам­би­ции, въз­мож­нос­ти и ре­ал­но насто­я­ще, ми­на­ло и бъ­де­ще. Как­то за все­ки су­бект, та­ка и за ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие в ли­це­то на ин­дус­т­ри­ал­на­та му ор­га­ни­за­ция е ха­рак­тер­но ам­би­ци­и­те да се раз­ви­ват въз­хо­дя­що, а тен­ден­ци­я­та на пости­га­ни­те в ре­ал­ност­та ре­зул­та­ти е на­ма­ля­ва­ща, ако не се обез­пе­ча­ват въз­мож­нос­ти за ней­но­то устой­чи­во раз­ви­тие във вре­ме­то. Тряб­ва да се има пред­вид, че ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие в об­щи­ят слу­чай не ре­а­ли­зи­ра из­ця­ло сво­и­те въз­мож­нос­ти и ако не ги раз­ши­ря­ва, посте­пен­но ре­а­ли­зи­ра все по-мал­ка част от тях. Ге­не­ри­ра­не­то на въз­мож­нос­ти е та­зи ба­зо­ва управ­лен­с­ка фун­к­ция, ко­я­то обез­пе­ча­ва въз­хо­дя­що­то раз­ви­тие на тех­но­ло­гич­ния по­тен­ци­ал на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие в съ­от­вет­с­твие с не­го­ви­те ам­би­ции. По то­зи на­чин, раз­ви­вай­ки но­ви въз­мож­нос­ти, пред­при­я­ти­е­то обез­пе­ча­ва въз­хо­дя­що раз­ви­тие на сво­я­та ре­ал­ност. Сис­те­ма­та за осъ­щес­т­вя­ва­не на су­бек­т­ност­та СОС има две час­ти. Пър­ва­та, ко­я­то е на­ре­че­на „Во­ле­во и идей­но прост­ран­с­т­во на су­бек­т­ност­та“, е уни­вер­сал­но при­ло­жи­ма спря­мо мно­жес­т­во­то на ин­дус­т­ри­ал­ни­те пред­при­я­тия, а вто­ра­та част се кон­фи­гу­ри­ра спря­мо спе­ци­фи­ки­те на кон­к­рет­но­то пред­при­я­тие, в ко­е­то се при­ла­га. В ре­зул­тат на кон­фи­гу­ри­ра­не­то и раз­пре­де­ле­ни­е­то на СОС се де­фи­ни­рат не са­мо от­го­вор­нос­ти­те, позна­ва­тел­ния и ро­ле­вия об­хват на от­дел­ни­те длъж­нос­ти, но се предявя­ват и кон­к­рет­ни изис­к­ва­ния към на­уч­­но-об­ра­зо­­ва­­тел­­на­та сис­те­ма. В от­го­вор на ди­на­мич­но про­ме­ня­ща­та се вън­ш­на сре­да, чрез СОС, пред чле­но­ве­те на ин­дус­т­ри­ал­на­та ор­га­ни­за­ция се поста­вят изис­к­ва­ния за неп­ре­къс­на­то усъ­вър­шен­с­т­ва­не на позна­ни­я­та на пред­при­я­ти­е­то. В СОС са де­фи­ни­ра­ни об­що 12 ви­да Позна­ния за управ­ле­ние, 32 Позна­ва­тел­ни опе­ра­то­ри и 8 Позна­ва­тел­ни фун­к­ции. На REF _​​​Ref483671108 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 11 е пред­ста­вен фраг­мент от ця­лос­т­на­та струк­ту­ра на СОС ка­то в насто­я­що­то из­ло­же­ние ня­ма да навли­за­ме в по за­дъл­бо­че­но­то ѝ раз­глеж­да­не. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 11. Фраг­мент от Сис­те­ма­та за осъ­щес­т­вя­ва­не на су­бек­т­ност­та на Ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие. Прак­ти­чес­ка ин­тер­п­ре­та­ция на кон­цеп­ци­я­та в СЕМ­БА Про­цес Про­даж­би в Ре­а­ли­за­ци­о­нен ас­пект На REF _​​​Ref483821826 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 12, в гра­фич­на фор­ма, е пред­ста­ве­но обоб­ще­но­то позна­ние за Про­цес Про­даж­би. На фи­гу­ра­та мо­жем да ви­дим пла­но­ви­те про­даж­би в жъ­лт цвят и от­че­те­ни­те про­даж­би в зе­лен цвят. Це­ли­ят стълб пред­ста­вя об­ща­та от­че­те­на или пла­но­ва При­до­би­та стой­ност от про­даж­би­те, а щри­хо­ва­на­та част по­каз­ва стой­ност­та на ма­те­ри­а­ли­те, вло­же­ни в про­из­вод­с­тво на обек­ти­те – Вло­же­на стой­ност от пър­ви ред. Нещ­ри­хо­ва­на­та част по­каз­ва ин­дус­т­ри­ал­ния ре­зул­тат от пър­ви ред. В ИДЕ­УМ са де­фи­ни­ра­ни об­що 6 ре­да на Вло­же­на стой­ност и рес­пек­тив­но 6 ре­да на Ин­дус­т­ри­а­лен ре­зул­тат. Ин­дус­т­ри­ал­ния ре­зул­тат от пър­ви ред и те­ку­щи­те раз­хо­ди за съ­от­вет­ния пе­ри­од ко­и­то ще раз­гле­да­ме мал­ко-по къс­но да­ват пъл­на пред­ста­ва за „пе­чал­ба­та“ в опе­ра­ти­вен план. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 12. Вре­­ме-ин­­тер­­ва­­лен мо­дел ВИМ на Обо­рот­ния по­ток в Про­цес Про­даж­би – обоб­ще­но Позна­ние за управ­ле­ние на Обек­ти­те в Про­цес Про­даж­би. По съ­щес­т­во то­ва об­що позна­ние е Вре­­ме-ин­­тер­­вал­­ния мо­дел на обек­ти­те от обо­рот­ния по­ток в про­цес про­даж­би и е със­та­ве­но от мно­жес­т­во Ор­де­ри за про­даж­ба. На REF _​​​Ref483823119 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 13 е пред­ста­вен Ре­гис­тъ­ра на ор­де­ри за про­даж­ба, фил­т­ри­ран за 5‑ти ме­сец от REF _​​​Ref483821826 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 12. То­ва са об­що 1 223 броя Ор­де­ри за Про­цес Про­даж­би ОПП , ко­и­то из­раж­дат жъ­л­то-зе­ле­­ния стълб от гра­фи­ка­та. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 13. Ре­гис­тър на Ор­де­ри­те за Про­цес Про­даж­би за да­ден Вре­ме­ви ин­тер­вал – 1 ме­сец. Ор­де­ри­те имат раз­лич­ни ста­ту­си, от­ра­зя­ва­щи ета­па на тях­но­то ре­а­ли­зи­ра­не – напри­мер пла­но­ви, ек­с­пе­ди­ра­ни, от­че­те­ни, за­къс­ня­ва­щи и дру­ги. Тук ин­же­не­ри­те имат въз­мож­ност да раз­глеж­дат про­даж­би­те ка­то спи­сък от еди­нич­ни ор­де­ри или ка­то спи­сък от ор­де­ри гру­пи­ра­ни спря­мо ек­с­пе­ди­ци­и­те – REF _​​​Ref483824477 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 14. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 14. Ре­гис­тър на Ор­де­ри­те за Про­цес Про­даж­би ОПП – Гру­пи от ОПП по ек­с­пе­ди­ции. Пред­ста­ве­ни­те до тук ек­ран­ни фор­ми слу­жат за мно­жес­т­ве­но обоб­ще­но управ­ле­ние на обек­ти­те в про­цес про­даж­би. На REF _​​​Ref483824747 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 15 е пред­ста­ве­на фор­ма­та за еди­нич­но управ­ле­ние на ор­де­ри, ка­то в нея мо­жем да ви­дим да­ти­те на ек­с­пе­ди­ция и на по­лу­ча­ва­не обек­та, свър­зан с про­даж­ба­та ко­ли­чес­т­ва­та от обек­та по ор­де­ра и дру­ги управ­лен­с­ки па­ра­мет­ри. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 15. Фор­ма за управ­ле­ние ор­дер – ко­ке­тен ор­дер за про­цес про­даж­би. Все­ки ОПП е ре­зул­тат на про­ве­ден и иден­ти­фи­ци­ран в сис­те­ма­та Обо­со­бен ди­а­лог с кли­ент ОДК , в кой­то се до­го­ва­рят усло­ви­я­та по сдел­ка­та. На REF _​​​Ref483826693 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 16 е пред­ста­ве­на фор­ма­та за сис­тем­но от­ра­зя­ва­не на па­ра­мет­ри от про­веж­да­ни­те ди­а­ло­зи. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 16. Ек­ран­на фор­ма за сис­тем­но от­ра­зя­ва­не на ди­а­ло­зи с Пар­т­ньо­ри – Кли­ен­ти. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 17. Ре­а­ли­за­ци­о­нен МО­ДЕл Фи­нан­сов – Ор­дер за про­цес фи­нан­си­ра­не. От про­цес про­даж­би връз­ки­те към дру­ги­те про­це­си са: към 1 Про­цес фи­нан­си­ра­не и към 2 Про­цес Вът­реш­но обез­пе­ча­ва­не на про­даж­би­те ВО­Прд . Все­ки ОПП се об­вър­з­ва със съ­от­ве­тен Ор­дер за про­цес фи­нан­си­ра­не ОПФ – REF _​​​Ref483827587 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 17. Фи­нан­со­ви­ят ор­дер мо­де­ли­ра струк­ту­ра­та на пла­ща­ни­я­та, съ­път­с­тва­щи так­си и т.н., ако вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та с кли­ен­ти­те имат повто­ря­е­мост, се със­та­вят прин­цип­ни мо­де­ли на вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та, ко­и­то се пол­з­ват ка­то шаб­ло­ни в бъ­де­ще. Всич­ки про­ме­ни на до­го­вор­ки­те с кли­ен­ти­те се от­ра­зя­ват във фи­нан­со­вия ор­дер, а той от своя стра­на е от­го­вор­ност про­цес „Фи­нан­си­ра­не“. Връз­ка­та от Про­цес про­даж­би към Про­цес ВО­Прд мо­же да бъ­де осъ­щес­т­ве­на по два на­чи­на. Пър­ви­ят ме­ха­ни­зъм е чрез ди­рек­т­но иден­ти­фи­ци­ра­не на ор­дер за про­цес вът­ре­шен ОПП от фор­ма­та, пред­ста­ве­на на REF _​​​Ref483824747 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 15 , кой­то е об­вър­зан със съ­от­вет­на­та про­даж­ба раз­прос­т­ра­не­ни­ят тер­мин е make to or­der – REF _​​​Ref483829083 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 18. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 18. Съз­да­ва­не на Ор­дер за про­цес вът­ре­шен ВО­Прд свър­зан с кон­к­ре­тен ОПП. Вто­ри­ят ме­ха­ни­зъм е чрез ана­лиз на Пла­но­ви­те постъп­ле­ния и тег­ле­ния на обек­та от съ­от­вет­ния спря­мо не­го склад за го­то­ва про­дук­ция. На пла­но­во ни­во все­ки ОПП ге­не­ри­ра тег­ле­не на съ­от­вет­ния про­дукт от скла­да за го­то­ва про­дук­ция. На REF _​​​Ref483829963 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 19 виж­да­ме гра­фич­ния ВИМ на на­лич­нос­ти­те от да­ден обект. Та­зи гра­фи­ка пред­ста­вя по­ве­де­ни­е­то на от­чет­на­та зе­ле­на кри­ва и пла­но­ва­та жъл­та кри­ва на­лич­ност на съ­от­вет­ния про­да­ван обект, спря­мо вре­ме­то. На ба­за­та на пла­но­ви­те тег­ле­ния, със­та­ве­ни от ОПП изоб­ра­зе­ни ка­то стъл­бо­ве в от­ри­ца­тел­ния квад­рант спря­мо ор­ди­нат­на­та ос , въз­ник­ват де­фи­цит от про­да­ва­ния обект. Пре­одо­ля­ва­не­то на въз­ник­на­ли­те де­фи­ци­ти се обез­пе­ча­ва от пла­но­ви постъп­ле­ния, със­та­ве­ни от ор­де­ри в про­цес ВО­Прд изоб­ра­зе­ни ка­то стъл­бо­ве в по­ло­жи­тел­ния квад­рант спря­мо ор­ди­нат­на­та ос , ка­то ре­а­ли­за­ци­я­та на съ­от­вет­ни­те ор­де­ри е от­го­вор­ност на длъж­нос­ти­те, обез­пе­ча­ва­щи про­цес ВО­Прд. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 19. Гра­фи­чен вре­­ме-ин­­тер­­ва­­лен мо­дел на ре­а­ли­за­ци­он­ни на­лич­нос­ти от кон­к­ре­тен обект. То­зи ме­ха­ни­зъм позво­ля­ва ра­бо­та­та да бъ­де пла­ни­ра­на пре­циз­но, ко­е­то на­ма­ля­ва стой­нос­ти­те на не­за­вър­ше­но­то про­из­вод­с­тво и на­лич­нос­ти­те по скла­до­ве­те. Съ­щев­ре­мен­но е въз­мож­но обя­вя­ва­не на скла­до­ви за­де­ли за ня­кой от обек­ти­те в т.ч. и достав­ни­те обек­ти и еле­мен­ти­те на тех­но­ло­гич­на­та сре­да та­ка, че да мо­же да се ре­а­ги­ра в не­о­би­чай­ни­те си­ту­а­ции. То­ва, ко­е­то раз­гле­дах­ме до мо­мен­та бе­ше част от про­це­са на мо­де­ли­ра­не на про­даж­би­те в ре­а­ли­за­ци­о­нен ас­пект. То­ест раз­глеж­да­не на мо­де­ли­ра­не­то на Ре­а­ли­за­ци­он­ни­те позна­ния за Про­цес Про­даж­би. Про­цес Про­даж­би в пер­с­пек­ти­ви­те на Ам­би­ци­и­те и Въз­мож­нос­ти­те На REF _​​​Ref483831667 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 20 е пред­ста­вен срав­ни­те­лен раз­рез меж­ду ВИМ на Обо­рот­ния по­ток в про­даж­би в ре­а­ли­за­ци­о­нен хо­ри­зонт жъ­л­то-зе­ле­­ни­­те стъл­бо­ве и съ­щия ВИМ в рам­ки­те на мо­де­ли­ра­но­то бъ­де­ще – в рам­ки­те на ге­не­ри­ра­ни­те въз­мож­нос­ти и ам­би­ции. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 20. Вре­­ме-ин­­тер­­ва­­лен мо­дел ВИМ на Обо­рот­ния по­ток в Про­цес Про­даж­би – в срав­ни­те­лен раз­рез – меж­ду бъ­де­щи­те пер­с­пек­ти­ви си­ни­те стъл­бо­ве и пла­­но­во-от­­чет­­на­та ре­ал­ност. Дан­ни­те в си­ни­те стъл­бо­ве изоб­ра­зя­ват пер­с­пек­ти­ви­те за про­даж­би на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие към бъ­де­щи вре­ме­ви ин­тер­ва­ли, ка­то ли­ла­ви­те стъл­бо­ве по­каз­ват стой­нос­ти­те на мо­де­ли­ра­но­то бъ­де­ще в ми­на­ло­то. То­ва са прин­цип­ни­те позна­ния за про­даж­би­те. Те се фор­ми­рат на ба­за­та на ам­би­ци­и­те на пред­при­я­ти­е­то за бъ­де­що раз­ви­тие, рам­ко­ви­те до­го­во­ри с кли­ен­ти и на прогно­зи. Въз осно­ва на те­зи дан­ни се раз­ра­бот­ва Мат­ри­ца­та на из­точ­ни­ци на ин­дус­т­ри­а­лен ре­зул­тат МИ­ИР , ко­я­то по съ­щес­т­во пред­став­ля­ва мо­дел на пер­с­пек­ти­ви­те на пред­при­я­ти­е­то в из­ме­ре­ни­я­та на ам­би­ци­и­те и въз­мож­нос­ти­те. МИ­ИР мо­же да бъ­де ана­ли­зи­ра­на в Су­бек­тов и Обек­тов раз­рез, в за­ви­си­мост да­ли дей­ност­та на пред­при­я­ти­е­то е ори­ен­ти­ра­на към ра­бо­та с кон­к­рет­ни кли­ен­ти су­бек­ти или към ре­а­ли­за­ция на про­дук­ти обек­ти на ши­ро­кия па­зар. На REF _​​​Ref483833636 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 21 е пред­ста­ве­на МИ­ИР в су­бек­тов раз­рез, и вре­ме­ви ин­тер­вал на пред­ста­вя­не от 1 го­ди­на. В гор­на­та част са опи­са­ни Пар­т­ньо­ри­те – Кли­ен­ти, а ре­до­ве­те в дол­на­та част пред­став­ля­ват кон­к­рет­ни Из­точ­ни­ци на ин­дус­т­ри­а­лен ре­зул­тат ИИР – то­ест в слу­чая обек­ти, ко­и­то да­де­ния кли­ент потре­бя­ва, във съ­от­вет­ни ко­ли­чес­т­ва, за из­бра­ния вре­­ме­ви-ин­­тер­­вал. На REF _​​​Ref483834291 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 22 е пред­ста­вен един кон­к­ре­тен Из­точ­ник на ин­дус­т­ри­а­лен ре­зул­тат ИИР . Все­ки из­точ­ник на ин­дус­т­ри­а­лен ре­зул­тат се раз­ра­бот­ва, ка­то за да­де­ния обект или гру­па обек­ти се по­пъл­ват прогноз­ни­те ко­ли­чес­т­ва на про­даж­би­те, и ак­ту­ал­ни­те це­ни за про­даж­би на съ­от­вет­ния обект в бъ­де­щи­те пе­ри­о­ди. Дру­ги два важ­ни па­ра­ме­тъ­ра са Ста­тус и Ни­во на точ­ност на ИИР. Ста­ту­сът от­ра­зя­ва ко­ор­ди­на­ти­те на да­ден ИИР спря­мо ко­ор­ди­нат­на­та сис­те­ма Ам­­би­­ции-Въз­­мо­ж­­нос­ти-Ре­ал­­ност, ка­то той би­ва: Ми­ра­жен, Очер­та­ван, Из­граж­дан, Ек­с­пло­а­ти­ран и Бивш. Ни­во­то на точ­ност е об­вър­за­но със ста­ту­са и от­ра­зя­ва сте­пен­та на прибли­жа­ва­не на Мо­де­ли­ра­не­то до ре­ал­ност­та. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 21. Мат­ри­ца­та на из­точ­ни­ци на ин­дус­т­ри­а­лен ре­зул­тат МИ­ИР : су­бек­тов раз­рез, Вр­мИнт 1 год. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 22. Мо­дел на кон­к­ре­тен Из­точ­ник на Ин­дус­т­ри­а­лен ре­зул­тат ИИР в ас­пект пер­с­пек­ти­ва. Чес­то­та­та на мо­де­ли­ра­не на пер­с­пек­ти­ви­те и ин­тер­ва­ли­те, за ко­и­то то­ва се пра­ви са пред­мет на управ­лен­с­ко ре­ше­ние на да­де­но­то пред­при­я­тие. Ре­до­ве­те в дол­на­та част на REF _​​​Ref483834291 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 22 пред­ста­вят пер­с­пек­ти­ви­те за раз­глеж­да­ния ИИР по три­ме­се­чия, ка­то мар­ки­ра­ния в син цвят ред пред­ста­вя те­ку­що­то три­ме­се­чие. ИИР са ед­на от от­прав­ни­те точ­ки при фор­ми­ра­не­то на за­да­ния за про­ек­ти. За да се раз­ра­бо­ти един из­точ­ник на ин­дус­т­ри­а­лен ре­зул­тат е не­об­хо­ди­мо да се раз­ра­бо­тят 1 Управ­лен­с­кия мо­дел на пар­т­­ньо­­ра-кли­ент и 2 управ­лен­с­кия мо­дел на про­да­ва­ния обект – УМ ПарК и УМ Об, гор­на дяс­на част на REF _​​​Ref483834291 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 22. Управ­лен­с­кия мо­дел на кли­ен­та съ­що се раз­ра­бот­ва във вре­ме­ви ин­тер­ва­ли – ка­то то­ва от­но­во е пред­мет на управ­лен­с­ко ре­ше­ние. На REF _​​​Ref483835717 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 23 се виж­да, че е раз­ра­бо­тен са­мо един вре­ме­ви ин­тер­вал, кой­то об­хва­ща пе­ри­о­да от на­ча­ло­то на 2014 го­ди­на до края на 2020 го­ди­на. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 23. Управ­лен­с­кия мо­дел на Пар­т­ньор – Кли­ент, обоб­ще­но пред­ста­вя­не, ка­то в слу­чая е мо­де­ли­ран са­мо един Вр­мИнт, об­хва­щаш пе­ри­о­да от на­ча­ло­то на 2014 до края на 2020 го­ди­на. На REF _​​​Ref483836163 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 24 е пред­ста­вен Управ­лен­с­кия мо­дел на кли­ен­та са съ­от­вет­ния вре­ме­ви ин­тер­вал, къ­де­то мо­жем да ви­дим прин­цип­ния мо­дел за про­даж­би към съ­от­вет­ния кли­ент и мо­де­ла на фи­нан­со­ви­те от­но­ше­ния с не­го. То­ест спря­мо мо­де­ла на про­даж­ба – дви­же­ни­е­то на обек­ти­те от да­ден склад на пред­при­я­ти­е­то, към склад на кли­ен­та и пе­ри­о­да на придвиж­ва­не. Рес­пек­тив­но дан­ни­те за фи­нан­со­вия мо­дел, включ­ващ ви­да ва­лу­та, смет­ки­те на пар­т­ньо­ри­те и про­дъл­жи­тел­ност­та на фи­нан­со­во­то от­но­ше­ние. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 24. Управ­лен­с­кия мо­дел на Пар­т­ньор – Кли­ент, за вре­ме­ви ин­тер­вал. Управ­лен­с­ки­ят мо­дел на обек­та – REF _​​​Ref483836800 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 25 – е вто­ри­ят еле­мент, кой­то се раз­ра­бот­ва за да бъ­де съз­да­ден един ИИР. Управ­лен­с­ки­те мо­де­ли на обек­ти­те се из­гот­вят от ин­же­не­ри­те съ­що в ня­кол­ко бъ­де­щи вре­ме­ви ин­тер­ва­ла. Те се раз­ра­бот­ват въз осно­ва на прин­цип­на­та ин­же­нер­на раз­ра­бот­ка на струк­ту­ра­та на обек­ти­те от къ­де­то ид­ва и връз­ка­та към достав­ни­те еле­мен­ти и въз осно­ва на раз­ра­бо­те­ни­те за про­из­вод­с­тве­ни мар­ш­ру­ти, успо­ред­но с ко­е­то се пра­вят и Ин­же­нер­ни ор­­га­­ни­­за­­­ци­­он­­но-стой­­­нос­т­­ни ана­ли­зи. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 25. Управ­лен­с­ки мо­дел на Обект, Про­да­ван. Про­цес ОТС фраг­мент Прин­цип­но Ин­же­нер­но Раз­ра­бот­ва­не на Обек­ти­те Ед­на от не­из­беж­ни­те стъп­ки при внед­ря­ва­не на сис­те­ма от по­до­бен клас е кла­си­фи­ци­ра­не­то на ви­до­ве­те обек­ти в пред­при­я­ти­е­то. ИДЕ­УМ обез­пе­ча­ва ба­зо­ва кла­си­фи­ка­ция на обек­ти­те, ко­я­то се пер­со­на­ли­зи­ра и раз­ви­ва спря­мо кон­к­рет­но­то пред­при­я­тие. На най-ви­­со­ко ни­во та­зи ба­зо­ва кла­си­фи­ка­ция включ­ва гру­пи­те, пред­ста­ве­ни на REF _​​​Ref483659701 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 6, до­ка­то на REF _​​​Ref483838537 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 26 е пред­ста­ве­на в час­тич­но раз­гър­нат вид кла­си­фи­ка­ци­я­та на обек­ти­те в ед­но кон­к­рет­но пред­при­я­тие. За раз­ли­ка от на­лич­ни­те на па­за­ра управ­­лен­с­ко-мо­­де­­ли­ра­­щи про­дук­ти, тех­но­ло­ги­я­та на ИДЕ­УМ – СЕМ­БА при­те­жа­ва из­клю­чи­тел­но мо­щен ме­ха­ни­зъм за дъ­р­во­вид­­но-па­ра­­мет­ри­ч­­но кла­си­фи­ци­ра­не и иден­ти­фи­ци­ра­не, кой­то по­ви­ша­ва ефек­тив­ност­та при ра­бо­та на всич­ки ни­ва в ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие. Имен­но то­зи ме­ха­ни­зъм позво­ля­ва ефек­тив­но управ­ле­ние на мно­жес­т­ва от обек­ти. След кла­си­фи­ци­ра­не­то и иден­ти­фи­ци­ра­не на про­да­ва­ни­те обек­ти се раз­ра­бот­ва тях­на­та ин­же­нер­на струк­ту­ра, ко­я­то се със­тои от мно­жес­т­во обек­ти – струк­тур­ни час­ти на да­де­ния обект. То­ва включ­ва раз­ра­бот­ва­не на соб­с­тве­на­та струк­ту­ра на вся­ка част, ней­ни­те до­ку­мен­тал­ни­те опи­са­ния, изяс­ня­ва­щи фун­к­ци­о­нал­но­то пред­наз­на­че­ние и ха­рак­те­рис­ти­ки­те на да­де­ния обект – чер­те­жи, схе­ми ин­с­т­рук­ции за ек­с­пло­а­та­ция и т.н. Про­це­сът про­дъл­жа­ва до­ка­то се достиг­не до на­чал­ни­те струк­тур­ни час­ти – ма­те­ри­а­ли и за­го­тов­ки – та­ка що­то да бъ­де за­поч­на­то раз­ра­бот­ва­не на Из­точ­ни­ци­те на достав­ка и рес­пек­тив­но на Мат­ри­ца­та на из­точ­ни­ци на достав­ки МИД – ка­то ин­с­т­ру­мен­ти­те за управ­ле­ние на те­зи дей­нос­ти спря­мо Про­цес Достав­ки са ана­ло­гич­ни на опи­са­ни­те по-го­­ре за Про­даж­би. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 26. При­лож­на Кла­си­фи­ка­ция на обек­ти­те в кон­к­рет­но пред­при­я­тие – СЕМ­БА фор­ма: Дър­во на Управ­ля­е­ми­те Обек­ти – ля­ва част. В гор­на­та дяс­на част на фор­ма­та се виж­да спи­сък на обек­ти­те по­па­да­щи в кла­си­фи­ка­ци­он­на­та гру­па из­бра­на в ля­ва, а в дол­на­та дяс­на част са раз­по­ло­же­ни до­ку­мен­ти­те, опис­ва­щи обек­та ка­то про­да­ван про­дукт. Ра­бо­та­та по раз­ра­бот­ва­не­то про­дъл­жа­ва с опре­де­ля­не на Ета­пи­те и Опе­ра­ци­и­те от про­из­вод­с­тве­ни­те тра­ек­то­рии МОДЕл‑и на все­ки еле­мент от струк­ту­ра­та. Ета­пи­те от­го­ва­рят на це­хо­ве­те от струк­ту­ра­та на про­из­вод­с­тве­на­та сре­да, до­ка­то опе­ра­ци­и­те от­го­ва­рят на опре­де­ле­ни опе­ра­ци­он­ни тех­но­ло­гич­ни по­ле­та в те­зи це­хо­ве. По съ­щес­т­во то­зи под­ход пред­по­ла­га две ни­ва на мо­де­ли­ра­не – до ни­во за­да­ние за цех, и до ни­во опе­ра­ци­он­но за­да­ние. То­ва е още ед­но от фун­к­ци­о­нал­ни­те от­ли­чия на СЕМ­БА, спря­мо дру­ги­те ERP про­дук­ти. Обик­но­ве­но те ге­не­ри­рат за­да­ние за цех, а за да се стиг­не до опе­ра­ци­он­но за­да­ние тряб­ва да се до­ра­бот­ват или да се из­пол­з­ва до­пъл­ни­те­лен соф­ту­ер. В гор­на­та ля­ва част на фор­ма­та от REF _​​​Ref483843207 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 27 е по­ка­за­на Прин­цип­на­та ин­же­нер­на струк­ту­ра на Обек­та, из­бран на REF _​​​Ref483838537 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 26. Дол­на­та ля­ва част съ­дър­жа мно­жес­т­во­то до­ку­мен­тал­ни опи­са­ния на еле­мен­та по­со­чен в гор­на­та част. Гор­на­та дяс­на част на фор­ма­та съ­дър­жа дан­ни­те свър­за­ни МОДЕл‑а за съз­да­ва­не на съ­от­вет­ния еле­мент – ета­пи, опе­ра­ции, из­хо­ден ма­те­ри­ал и т.н. Дол­на­та дяс­на част съ­дър­жа до­ку­мен­тал­ния про­фил чер­те­жи ин­с­т­рук­ции и т.н. на опе­ра­ци­я­та по­со­че­на в мо­де­ла от гор­на­та част. След­ва­ща­та стъп­ка от мо­де­ли­ра­не­то е ця­лос­т­но раз­ра­бот­ва­не на опе­ра­ци­и­те. То­ва включ­ва раз­ра­бот­ва­не на не­об­хо­ди­ма­та до­ку­мен­та­ция чер­те­жи, ин­с­т­рук­ции, блан­ки за за­пис от кон­т­рол и т.н. , опре­де­ля­не на из­хо­дя­ща­та про­из­во­ди­тел­ност при наст­рой­ва­не и из­пъл­не­ние, опре­де­ля­не на ква­ли­фи­ка­ци­я­та на пер­со­на­ла. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 27. СЕМ­БА фор­ма: “X” – се­че­ние меж­ду Прин­цип­на­та ин­же­нер­на струк­ту­ра на Обек­та и МО­­ДЕл-ите тех­но­ло­гич­ни­те мар­ш­ру­ти за по­лу­ча­ва­не на от­дел­ни­те еле­мен­ти от струк­ту­ра­та в ед­но с не­об­хо­ди­ма­та кон­с­т­рук­тив­на и тех­но­ло­гич­на до­ку­мен­та­ция. Тъй ка­то в те­о­ри­я­та на ИДЕ­УМ ед­на Опе­ра­ция от МО­ДЕл се иден­ти­фи­ци­ра с Обек­та опи­сан чрез мно­жес­т­во па­ра­мет­ри, ха­рак­те­ри­зи­ра­щи да­де­но не­го­во със­то­я­ние, ка­то за ма­ши­нос­т­ро­и­тел­ни де­тай­ли за та­зи цел се из­пол­з­ват чер­те­жи и Опе­ра­ци­он­но­то тех­но­ло­гич­но по­ле ОпТП , в ко­е­то се ре­а­ли­зи­ра опе­ра­ци­я­та, раз­ра­бот­ва­не­то на да­де­на опе­ра­ция в СЕМ­БА изис­к­ва пред­ва­ри­тел­но раз­ра­бо­те­но ОпТП или при раз­ра­бо­те­но та­ко­ва се изис­к­ва про­вер­ка на не­го­вия тех­но­ло­ги­чен ка­па­ци­тет и евен­ту­ал­но обо­руд­ва­не на по­ле­то с но­ви изис­к­ва­ни от опе­ра­ци­я­та тех­ни­чес­ки еле­мен­ти ин­с­т­ру­мен­ти и приспо­соб­ле­ния и рес­пек­тив­но обу­че­ние на пер­со­на­ла за ра­бо­та с тях. На REF _​​​Ref483906890 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 28 е пред­ста­ве­но ед­но дру­го се­че­ние на Прин­цип­на­та ин­же­нер­на струк­ту­ра на обек­та и не­го­вия При­н­­ци­­­пен-МО­­ДЕл. В пър­ви­те две ко­ло­ни са да­де­ни струк­тур­ния но­мер и ло­ги­чес­кия иден­ти­фи­ка­тор на еле­мен­ти­те от струк­ту­ра­та на раз­глеж­да­ния Обект, а в след­ва­щи­те ко­ло­ни е изоб­ра­зен ця­лос­т­ни­ят МО­ДЕл на из­граж­да­не на обек­та. Или ина­че ка­за­но то­ва е ця­лос­т­но­то прин­цип­но позна­ние – Прин­ци­пен МОД З Ел за Обек­та – П‑МОД З Ел. Та­зи фор­ма позво­ля­ва и навли­за­не в дъл­бо­чи­на и дости­га­не до Опе­ра­ци­и­те от все­ки Етап. Фор­ма­та от REF _​​​Ref483906890 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 28 на­ми­ра ши­ро­ко при­ло­же­ние при със­та­вя­не­то на Ин­же­нер­ни ор­­га­­ни­­за­­­ци­­он­­но-стой­­­нос­т­­ни ана­ли­зи ИОр­САн . В рам­ки­те на СЕМ­БА раз­ра­бот­ва­не­то на ИОр­САн е въз­мож­но успо­ред­но с раз­ра­бот­ва­не на обек­ти­те – ка­то то­ва се явя­ва ефек­ти­вен ин­с­т­ру­мент за оп­ти­ми­зи­ра­не на тях­на­та се­бес­той­ност по Ета­пи и Опе­ра­ции . В ре­зул­тат на то­зи про­цес чес­то се поста­вят но­ви изис­к­ва­ния за усъ­вър­шен­с­т­ва­не на тех­но­ло­гич­на­та сре­да. Ана­ли­зи­те са въз­мож­ни спря­мо пър­ви­те пет ре­да на вло­же­на­та стой­ност. Ка­то де­фи­ни­ра­ни­те в ИДЕ­УМ ре­до­ве на Вло­же­на стой­ност в Тра­ек­то­рия на Обект са след­ни­те: ВС1 – вло­же­на стой­ност за ма­те­ри­а­ли ВС – т.е. суб­с­тан­ци­я­та на еле­мен­ти­те ВС2 – ВС за тру­да по опе­ра­ци­и­те и то­зи за ло­гис­тич­но­то управ­ле­ние ВС3 – ВС за опе­ра­ци­он­ни мес­та по от­дел­ни­те опе­ра­ции ВС4 – ВС за спе­ци­фич­ни раз­хо­ди за кон­к­рет­на­та тра­ек­то­рия – напри­мер от­чи­та­не на ко­о­пе­ри­ра­ни опе­ра­ции или скъ­пос­т­ру­ва­ща оком­п­лек­тов­ка, ко­я­то не е от­че­те­на в пред­ход­ния ред ВС5 – ВС за об­ща ор­га­ни­за­ция, в т.ч. и Ин­же­нер­но­то раз­ра­бот­ва­не на са­мия обект и на тех­но­ло­гич­на­та сре­да, не­об­хо­ди­ма за не­го­во­то осъ­щес­т­вя­ва­не . ВС6 – ко­я­то не е вклю­че­на в ана­ли­за включ­ва ко­е­фи­ци­ент за уве­ли­че­ние на нор­ма­та на пе­чал­ба за кон­к­рет­ния обект по су­бек­тив­ни кри­те­рии. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 28. Прин­ци­пен МО­ДЕл на Обект. В пър­ви­те две ко­ло­ни са да­де­ни струк­тур­ния № и ло­ги­чес­кия иден­ти­фи­ка­тор на еле­мен­ти­те от струк­ту­ра­та на раз­глеж­да­ния Обект, в след­ва­щи­те ко­ло­ни са да­де­ни Ета­пи­те от МО­­ДЕл-те, обез­пе­ча­ва­щи ре­до­ве­те от струк­ту­ра­та, до­ка­то се по­лу­чи Обек­та от ну­ле­вия ред. 221234015875Фигура SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 29. За­да­ва­не на ре­жим на ана­лиз на Вло­же­на­та стой­ност. Ка­то в за­ви­си­мост от наст­рой­ки­те за­да­де­ни на то­зи фил­тър в клет­ки­те от „таб­ли­ца­та“, да­де­на на REF _​​​Ref483906890 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 28 се по­явя­ват съ­от­вет­ни ана­ли­тич­ни дан­ни раз­лич­ни от по­ка­за­ни­те в мо­мент . 0Фигура SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 29. За­да­ва­не на ре­жим на ана­лиз на Вло­же­на­та стой­ност. Ка­то в за­ви­си­мост от наст­рой­ки­те за­да­де­ни на то­зи фил­тър в клет­ки­те от „таб­ли­ца­та“, да­де­на на REF _​​​Ref483906890 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 28 се по­явя­ват съ­от­вет­ни ана­ли­тич­ни дан­ни раз­лич­ни от по­ка­за­ни­те в мо­мент . На REF _​​​Ref483908325 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 29 е пред­ста­вен фил­тъ­ра, за­да­ващ ре­жи­ма на ана­лиз на вло­же­на­та стой­ност, ка­то след не­го­во­то ак­ти­ви­ра­не в клет­ки­те от „таб­ли­ца­та“, да­де­на на REF _​​​Ref483906890 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 28 се по­явя­ват съ­от­вет­ни ана­ли­тич­ни дан­ни раз­лич­ни от по­ка­за­ни­те в мо­мент . На REF _​​​Ref483908461 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 30 е пред­ста­вен ре­зул­та­та от обоб­щен ИОр­САн на раз­глеж­да­ния обект, ка­то тук мо­жем да ви­дим из­ме­не­ни­е­то на вло­же­ни­те стой­нос­ти за еди­ни­ца обект в за­ви­си­мост от про­из­вод­с­тве­на­та пар­ти­да. Ос­вен всич­ко дру­го, не­съм­не­но то­ва е по­лез­на ин­фор­ма­ция за тър­гов­с­кия от­дел. По­доб­ни ана­ли­зи в се пра­вят за от­дел­ни­те бъ­де­щи вре­ме­ви ин­тер­ва­ли и се за­ла­гат в Управ­лен­с­кия мо­дел на Обек­та УМ Об . Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 30. Ин­же­нер­ни ор­­га­­ни­­за­­­ци­­он­­но-стой­­­нос­т­­ни ана­ли­зи ИОр­САн , пред­ста­вящ из­ме­не­ни­е­то на се­бес­той­ност­та на обек­та спря­мо съ­от­ве­тен МО­ДЕл в за­ви­си­мост от раз­ме­ра на пар­ти­да­та ко­ли­чес­т­во­то по ор­де­ра . До тук раз­гле­дах­ме накрат­ко прин­цип­но­то ин­же­нер­но раз­ра­бот­ва­не на обек­ти­те – съз­да­ва­не­то на прин­цип­ни позна­ния на пред­при­я­ти­е­то с по­мощ­та на СЕМ­БА, ка­то част от про­це­са по раз­ра­бот­ва­не на УМ Об. Се­га ще про­дъл­жим с раз­глеж­да­не­то на про­це­са на вът­реш­но обез­пе­ча­ва­не на про­даж­би­те – то­ест адап­ти­ра­не на прин­цип­ни­те позна­ния и превръ­ща­не­то им в ре­а­ли­за­ци­он­ни. Про­цес Вът­реш­но обез­пе­ча­ва­не на про­даж­би­те – Р‑­МО­­ДЕл-ира­не Не­ка си при­пом­ним вто­рия ме­ха­ни­зъм за свър­з­ва­не на про­цес Про­даж­би с про­цес Вът­реш­но обез­пе­ча­ва­не на про­даж­би­те ВО­Прд – REF _​​​Ref483829963 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 19, къ­де­то ка­зах­ме че от ед­на стра­на Ор­де­ри­те за про­цес про­даж­би ОПП ге­не­ри­рат тег­ле­ния, до­ка­то Ор­де­ри­те за про­из­вод­с­тво ге­не­ри­рат постъп­ле­ния, обез­пе­ча­ва­щи въз­ник­на­ли­те скла­до­ви де­фи­ци­ти. На REF _​​​Ref483912955 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 31 е по­ка­зан ре­гис­тъ­ра на ор­де­ри за ВО­Прд, а на REF _​​​Ref483913910 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 32 е по­ка­за­на фор­ма­та за еди­нич­но управ­ле­ние на ор­дер. Са­мия ре­гис­тър и управ­лен­с­ки­те па­ра­мет­ри на все­ки от ор­де­ри­те са по­доб­ни на те­зи, свър­за­ни с ор­де­ри­те за Про­цес Про­даж­би. В СЕМ­БА към все­ки ОПВ мо­же да бъ­де об­вър­зан Р‑МОДЕл на тра­ек­то­ри­я­та на обек­та, за кой­то е ор­де­ра. Ка­то то­ва не се пра­ви са­мо в ред­ки слу­чаи. Ре­а­ли­за­ци­он­ния МО­ДЕл обик­но­ве­но се съз­да­ва на ба­за на пред­ва­ри­тел­но раз­ра­бо­те­ния П‑МОДЕл, ка­то са­мо в ред­ки слу­чаи се съз­да­ва ди­рек­т­но Р‑МОДЕл. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 31. Ре­гис­тър на ор­де­ри за про­цес вът­ре­шен за обек­ти еле­мен­ти на по­то­ка ВО­Прд . Ко­га­то Ре­а­ли­за­ци­он­ния МО­ДЕл се съз­да­ва на ба­за­та на П‑МОДЕл, пре­ди да се престъ­пи към не­го­во­то ак­ти­ви­ра­не, той тряб­ва да бъ­де адап­ти­ран към те­ку­щи­те усло­вия. В най-об­­щия слу­чай то­ва включ­ва ана­лиз на ка­па­ци­те­ти­те на тех­но­ло­гич­ни­те по­ле­та и ана­лиз на скла­до­ви­те на­лич­нос­ти от из­ход­ни ма­те­ри­а­ли. При усло­вие, напри­мер, че ин­же­не­рът, кой­то пра­ви ана­лиз ус­та­но­ви, че ня­кой от из­ход­ни­те ма­те­ри­а­ли не е на­ли­чен, но мо­же да бъ­де за­ме­нен с по­до­бен, той иден­ти­фи­ци­ра в СЕМ­БА пред­ло­же­ние за за­мя­на по ред от Р‑МОДЕл, ко­е­то ста­ва ви­ди­мо за от­де­ла, кой­то мо­же да взе­ме ре­ше­ние. При усло­вие, че пред­ло­же­ни­е­то бъ­де одоб­ре­но, в Р‑МОДЕл‑а се из­вър­ш­ва за­мя­на­та и се до­ба­вят до­пъл­ни­тел­ни опе­ра­ции или се адап­ти­рат те­ку­щи­те за пости­га­не на не­об­хо­ди­мия ре­зул­тат. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 32. Ор­дер за про­цес вът­ре­шен – в слу­чая за ВО­Прд. Ана­ло­гич­но на си­ту­а­ци­я­та, раз­гле­да­на по-ра­­но, пла­ни­ра­ни­те ор­де­ри за ВО­Прд ге­не­ри­рат пла­но­ви тег­ле­ния в скла­до­ве­те за достав­ни ма­те­ри­а­ли, ко­и­то по­раж­дат де­фи­ци­ти към опре­де­ле­ни да­ти – REF _​​​Ref483916273 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 33. Обез­пе­ча­ва­не­то на те­зи де­фи­ци­ти е от­го­вор­ност на слу­жи­те­ли­те в Про­цес Достав­ки. За да се ак­ти­ви­ра един Р‑МОДЕл – то­ест из­пъл­не­ни­е­то на да­ден ор­дер – е не­об­хо­ди­мо не­го­ви­те на­ча­ла – то­ест не­об­хо­ди­ми­те по струк­ту­ра­та на обек­та ма­те­ри­а­ли – да бъ­дат обез­пе­че­ни. По то­зи на­чин се ре­а­ли­зи­ра връз­ка­та меж­ду про­це­си­те ВО­Прд и Достав­ки. След ак­ти­ви­ра­не на Ор­де­ра, об­вър­за­ни­ят към не­го Р‑МОДЕл стар­ти­ра из­тег­ля­ща по­ре­ди­ца от опе­ра­ци­он­ни за­да­ния. Вся­ко от за­да­ни­я­та е от­го­вор­ност на точ­но опре­де­ле­но тех­но­ло­гич­но по­ле, а след от­чи­та­не на опе­ра­ци­я­та ка­то приклю­че­на от­го­вор­ност­та се пре­да­ва към след­ва­що­то тех­но­ло­гич­но по­ле в мо­де­ла. То­зи ме­ха­ни­зъм позво­ля­ва пре­циз­но просле­дя­ва­не на из­пъл­не­ни­е­то на про­це­си­те, просле­дя­ва­не на не­за­вър­ше­но­то про­из­вод­с­тво и пря­ко въз­ла­га­не на ра­бо­та­та, чрез сис­те­ма­та. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 33. Гра­фи­чен вре­­ме-ин­­тер­­ва­­лен мо­дел на ре­а­ли­за­ци­он­ни на­лич­нос­ти от кон­к­ре­тен обект, в слу­чая доста­вен ма­те­ри­ал „Тръ­ба Пре­циз­на 50x40 0.H9 St52 B“. На REF _​​​Ref483919209 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 34 е по­ка­зан ре­гис­тъ­ра за из­вли­ча­не на Опе­ра­ци­он­ни за­да­ния, фил­т­ри­ран за кон­к­рет­но Опе­ра­ци­он­но тех­но­ло­гич­но по­ле ОпТП от сре­да­та на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие. Ми­ни­мал­ни­те позна­ния и пра­ва за до­стъп до СЕМ­БА, ко­и­то длъж­нос­т­ни­те ра­бот­ни­ци по­лу­ча­ват по вре­ме на сво­е­то обу­че­ние са свър­за­ни с ра­бо­та­та с то­зи ре­гис­тър. Чрез то­зи ре­гис­тър длъж­нос­т­ни­те ра­бот­ни­ци по­лу­ча­ват под­роб­на ин­фор­ма­ция за Опе­ра­ци­и­те, ко­и­то тряб­ва да бъ­дат ре­а­ли­зи­ра­ни в ОпТП, в ко­е­то са назна­че­ни имат по­ле­ви об­хват – то­ва включ­ва иден­ти­фи­ка­ци­я­та на опе­ра­ци­и­те в рам­ки­те на ор­де­ри­те, ин­фор­ма­ция за са­ми­те обек­ти в рам­ки­те на те­зи опе­ра­ции ка­то вид и ко­ли­чес­т­во , раз­ра­бо­те­ни­те в Прин­цип­ния МО­ДЕл до­ку­мен­ти, изяс­ня­ва­щи опе­ра­ци­я­та, ко­и­то раз­гле­дах­ме по-ра­­но – чер­те­жи, опе­ра­ци­он­ни ин­с­т­рук­ции, програ­ми за съ­от­вет­ни­те ма­ши­ни и т.н. От то­зи ре­гис­тър длъж­нос­т­ни­те ра­бот­ни­ци имат до­стъп и до до­ку­мен­ти­те, ко­и­то се от­на­сят до ця­ло­то тех­но­ло­гич­но по­ле – напри­мер струк­ту­ра­та на Опе­ра­ци­он­но­то мяс­то, свър­за­ни с еле­мен­ти­те му ин­с­т­рук­ции и про­чее ти­ло­ви за да­де­на­та длъж­ност фун­к­ци­о­нал­ни позна­ния. От съ­щия ре­гис­тър се стар­ти­рат и про­це­ду­ри­те по от­чи­та­не на опе­ра­ци­и­те в час­ти­те им наст­рой­ка и из­пъл­не­ние , ка­то чрез из­вър­ш­ва­не­то на те­зи ак­то­ве длъж­нос­т­ни­ят ра­бот­ник по­да­ва ин­фор­ма­ция към ор­га­ни­за­ци­я­та, с ко­е­то за­да­ни­е­то се пре­да­ва към след­ва­ща­та опе­ра­ция от Р‑МОДЕл. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 34. Ре­гис­тър на Опе­ра­ци­он­ни за­да­ния, фил­т­ри­ран за ед­но кон­к­рет­но Опе­ра­ци­он­но тех­но­ло­гич­но по­ле, в ску­чая „Стру­­го-фре­зо­ви циф­ров гру­пов въ­зел 303“. От съ­щия ре­гис­тър длъж­нос­т­ни­те ра­бот­ни­ци мо­гат да бло­ки­рат дви­же­ни­е­то на бра­ку­ва­ни по вре­ме на опе­ра­ци­я­та обек­ти, ка­то с то­зи акт по­да­ват ор­га­ни­за­ци­о­нен сиг­нал и за­дейс­т­ват об­рат­на­та връз­ка, то­ест стар­ти­рат ме­ха­низ­ма за ки­бер­не­тич­но управ­ле­ние на про­це­са по Пре­одо­ля­ва­не на не­до­пус­ти­ми от­кло­не­ния, кой­то е за­ло­жен в СЕМ­БА. Ме­ха­низ­мът за Пре­одо­ля­ва­не на не­до­пус­ти­ми­те от­кло­не­ния и об­хва­ща как­то про­це­си­те свър­за­ни с обо­рот­ния по­ток на пред­при­я­ти­е­то, та­ка и про­це­си­те свър­за­ни с фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на тех­но­ло­гич­на­та сре­да в ця­лост. Без да навли­за­ме в под­роб­нос­ти, ка­то до­пъл­не­ние мо­жем да ка­жем, че ръ­ко­во­ди­те­ли­те по зве­на мо­гат да осъ­щес­т­вя­ват наблю­де­ние на за­да­чи­те, ко­и­то са от­пра­ве­ни към тех­ни­те от­де­ли. Про­цес достав­ки в Ре­а­ли­за­ци­о­нен ас­пект и в Пер­с­пек­ти­ви Ве­че бе­ше по­ка­за­но как в ре­а­ли­за­ци­о­нен ас­пект чрез пла­но­ви­те тег­ле­ния, по­раж­да­щи де­фи­ци­ти в скла­до­ве­те за достав­ни еле­мен­ти, се осъ­щес­т­вя­ва връз­ка­та меж­ду Про­цес ВО­Прд и Про­цес Достав­ки – REF _​​​Ref483821826 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 12, REF _​​​Ref483906890 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 28 и REF _​​​Ref483916273 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 33. На REF _​​​Ref483932412 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 35 е по­ка­зан Гра­фич­ни­ят Вре­­ме-ин­­тер­­ва­­лен мо­дел на Обо­рот­ния по­ток в Достав­ки, то­ест ре­а­ли­за­ци­он­ни­те позна­ния за про­цес Достав­ки. Тук от­но­во, все­ки от стъл­бо­ве­те се ге­не­ри­ра от мно­жес­т­во Ор­де­ри за Про­цес Достав­ки, ко­и­то от своя стра­на ге­не­ри­рат постъп­ле­ния на обек­ти в скла­до­ве­те. На REF _​​​Ref483935132 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 36 е пред­ста­вен Ре­гис­тъ­ра на ор­де­ри за Про­цес Достав­ки, ка­то тук ана­ло­гич­но на Про­цес Про­даж­би все­ки ор­дер се стар­ти­ра въз осно­ва на про­ве­де­ни ди­а­ло­зи с Пар­т­ньо­ри­те – 179006550165Фигура SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 35. Гра­фич­ни­ят Вре­­ме-ин­­тер­­ва­­лен мо­дел на Обо­рот­ния по­ток в Достав­ки. 00Фигура SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 35. Гра­фич­ни­ят Вре­­ме-ин­­тер­­ва­­лен мо­дел на Обо­рот­ния по­ток в Достав­ки. Достав­чи­ци. На REF _​​​Ref483935485 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 37 е по­ка­за­на фор­ма­та за сис­тем­но управ­ле­ние на Обо­со­бен Ди­а­лог с Достав­чик – то­ест ди­а­лог за кон­к­ре­тен обект. Ана­ло­гич­но на про­цес про­даж­би, ор­де­ри­те за достав­ка по­раж­дат фи­нан­со­ви ор­де­ри, ка­то раз­ли­ка­та тук е, че по­со­ка­та на дви­же­ние на па­ри­те фин. обек­ти и обек­ти­те по достав­ка­та е об­рат­на на та­зи в Про­даж­би. Съ­що ана­ло­гич­но на про­даж­би­те, посред­с­твом пер­с­пек­тив­ни­те про­даж­би си­ни­те стъл­бо­ве от REF _​​​Ref483831667 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 20 , ко­и­то раз­гле­дах­ме в на­ча­ло­то, се ге­не­ри­рат и пер­с­пек­тив­ни­те потреб­нос­ти от ма­те­ри­а­ли, ко­и­то слу­жат ка­то осно­ва на пре­го­во­ри­те меж­ду пред­при­я­ти­е­то и не­го­ви­те Пар­т­ньо­ри – Достав­чи­ци. Ка­то в ре­зул­тат се фор­ми­ра Мат­ри­ца­та на Из­точ­ни­ци­те на Достав­ки. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 36. Ре­гис­тър на ор­де­ри за Про­цес Достав­ки. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 37. Обо­со­бен Ди­а­лог с Достав­чик за Обект. В СЕМ­БА са вгра­де­ни всич­ки не­об­хо­ди­ми ана­ли­тич­ни ин­с­т­ру­мен­ти, та­ка че длъж­нос­т­ни­те ра­бот­ни­ци, обез­пе­ча­ва­щи про­цес достав­ки да по­лу­ча­ват обоб­ще­ни справ­ки за въз­ник­на­ли­те де­фи­ци­ти по раз­лич­ни се­че­ния, напри­мер ин­с­т­ру­мен­та пред­ста­вен на REF _​​​Ref483936514 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 38. СЕМ­БА позво­ля­ва и управ­ле­ние на за­де­ли от обек­ти – не­за­ви­си­мо достав­ни или вът­реш­но обез­пе­ча­ва­ни – ка­то всич­ки ана­ли­зи мо­гат да бъ­дат пра­ве­ни спря­мо за­де­ли­те или спря­мо аб­со­лют­на стой­ност. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 38. ВИМ на Пер­с­пек­тив­ни на­лич­нос­ти от Обек­ти, ка­то по­ка­за­но­то се­че­ние е напра­ве­но за всич­ки вла­га­ни ма­те­ри­а­ли за об­ра­бот­ва­не с вре­ме­ва стъп­ка на ана­лиз от един ме­сец. Про­цес Фи­нан­си­ра­не в Ре­а­ли­за­ци­о­нен ас­пект Про­цес фи­нан­си­ра­не, ще раз­гле­да­ме накрат­ко, за­що­то спря­мо всич­ко ка­за­но е яс­но, че той е след­с­твие, т.е. об­служ­ва про­ти­ча­не­то на дру­ги­те основ­ни про­це­си в пред­при­я­ти­е­то. На REF _​​​Ref483996220 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 39 е пред­ста­вен Ре­гис­тъ­ра на Ор­де­ри­те за Про­цес Фи­нан­си­ра­не ОПФ и как­то ка­зах­ме те­зи ор­де­ри се ге­не­ри­рат от Ор­де­ри­те за про­цес Про­даж­би ОПП и Ор­де­ри­те за Про­цес Достав­ки ОПД . Длъж­нос­ти­те, обез­пе­ча­ва­щи то­зи про­цес, мо­де­ли­рат фи­нан­со­ви­те от­но­ше­ния меж­ду ИП и не­го­ви­те пар­т­ньо­ри, осъ­щес­т­вя­ват де­бит­ни­те и кре­дит­ни­те дви­же­ния на Фи­нан­со­ви­те Обек­ти в об­щия слу­чай – па­ри , ка­то обез­пе­ча­ват и тях­но­то съх­ра­не­ние и раз­пре­де­ле­ние. За да бъ­дат при­ло­жи­ми об­щи­те прин­ци­пи за МО­­ДЕл-не на тра­ек­то­рии на обек­ти към Фи­нан­со­ви­те обек­ти, бан­ко­ви­те смет­ки се иден­ти­фи­ци­рат ка­то Опе­ра­ци­он­ни тех­но­ло­гич­ни по­ле­та, ко­и­то за­дър­жат на склад обект от да­ден вид в опре­де­ле­ни ко­ли­чес­т­ва. Не­ка под­чер­та­ем, че тех­но­ло­ги­я­та на ИДЕ­УМ – СЕМ­БА дейс­т­ви­тел­но под­по­ма­га сче­то­вод­с­тво­то и сче­то­вод­но­то мо­де­ли­ра­не, но то­ва не е сче­то­вод­но ори­ен­ти­ран про­дукт, ко­е­то е още ед­но ха­рак­тер­но от­ли­чие, спря­мо поч­ти всич­ки про­дук­ти за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не, достъп­ни на па­за­ра. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 39. Ре­гис­тър на ор­де­ри за про­цес Фи­нан­си­ра­не. На REF _​​​Ref483999345 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 40 е по­ка­за­на фор­ма, пред­ста­вя­ща в гра­фи­чен вид фи­нан­со­ви­те от­но­ше­ния меж­ду ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие и един не­гов Пар­т­ньор – Кли­ент. На REF _​​​Ref484000226 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 41 е по­ка­зан ВИМ гра­фи­чен на ре­а­ли­за­ци­он­ни­те на­лич­нос­ти от фи­нан­со­ви обек­ти – па­ри, фил­т­ри­ран спря­мо всич­ки за­дър­жа­щи тех­но­ло­гич­ни по­ле­та бан­ко­ви смет­ки , ка­то мо­же да се ви­ди, че под­хо­дът за управ­ле­ние на те­зи обек­ти е ана­ло­ги­чен на то­зи пред­ста­вен по-ра­­но – REF _​​​Ref483829963 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 19 и REF _​​​Ref483916273 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 33. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 40. ВИМ на Фи­нан­со­ви­те от­но­ше­ния, фил­т­ри­ран спря­мо кон­к­ре­тен Пар­т­ньор – Кли­ент. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 41. Гра­фи­чен ВИМ на ре­а­ли­за­ци­он­ни на­лич­нос­ти от кон­к­ре­тен вид фи­нан­сов обект, в слу­чая „па­ри“. С ка­за­но­то до тук затво­рих­ме кръ­га по обо­рот­ния по­ток на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие. Ка­то в из­вес­т­на сте­пен раз­гле­дах­ме съз­да­ва­не­то и из­пол­з­ва­не­то на прин­цип­ни­те и ре­а­ли­за­ци­он­ни­те позна­ния. Всич­ко опи­са­но до мо­мен­та е въз­мож­но да се случ­ва ефек­тив­но са­мо при пъл­но­цен­но фун­к­ци­о­ни­ра­не на про­цес Осъ­щес­т­вя­ва­не на тех­но­ло­гич­на­та сре­да. Про­цес Осъ­щес­т­вя­ва­не на тех­но­ло­гич­на­та сре­да Не­ка си при­пом­ним сми­съ­ла, кой­то вла­га­ме в по­ня­ти­е­то тех­но­ло­гич­на сре­да – то­ва е ця­лос­т­на­та тех­ни­чес­ка и ор­га­ни­за­ци­он­на струк­ту­ра на пред­при­я­ти­е­то, ко­я­то се със­тои от йе­рар­хич­но под­ре­де­ни тех­но­ло­гич­ни по­ле­та. На най-нис­ко ни­во се на­ми­рат опе­ра­ци­он­ни­те тех­но­ло­гич­ни по­ле­та, ко­и­то пред­став­ля­ват обе­ди­не­ние меж­ду тех­ни­чес­ки­те еле­мен­ти, не­об­хо­ди­ми за ре­а­ли­зи­ра­не на да­ден на­бор опе­ра­ции и длъж­нос­т­ни­те ра­бот­ни­ци, ко­и­то в про­це­са на сво­е­то обу­че­ние са при­до­би­ли позна­ни­я­та и уме­ни­я­та, не­об­хо­ди­ми за ре­а­ли­зи­ра­не на те­зи опе­ра­ции – REF _​​​Ref484085796 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 42. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 42. Сим­вол­но пред­ста­вя­не на Опе­ра­ци­он­но тех­но­ло­гич­но по­ле. То­ва е фун­да­мен­тал­но схва­ща­не, ко­е­то за­ло­же­но в СЕМ­БА пред­став­ля­ва ед­на от ней­ни­те основ­ни от­ли­чи­тел­ни ха­рак­те­рис­ти­ки – то­ест за раз­ли­ка от раз­прос­т­ра­не­ни­те на па­за­ра про­дук­ти за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не тех­но­ло­ги­я­та на ИДЕ­УМ раз­по­ла­га с ин­с­т­ру­мен­ти за ця­лос­т­но мо­де­ли­ра­не на сре­да­та на пред­при­я­ти­е­то. Или ина­че ка­за­но сис­те­ма­та спо­соб­с­тва мо­де­ли­ра­не на са­мо­то пред­при­я­тие в ця­лост – а не са­мо на фраг­мен­ти от про­ти­ча­щи­те в не­го про­це­си. Съ­щев­ре­мен­но сре­да­та е та­зи ко­я­то ге­не­ри­ра раз­хо­ди за ре­а­ли­зи­ра­не на опе­ра­ци­он­ния по­ток и от­но­во сре­да­та е та­зи, чи­и­то бъ­­­де­­щи-про­ек­т­­ни със­то­я­ния под­ле­жат на мо­де­ли­ра­не, а тях­но­то осъ­щес­т­вя­ва­не поглъ­ща ин­вес­ти­ци­он­ни­те по­то­ци. На REF _​​​Ref484008111 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 43 е по­ка­за­на струк­ту­ра­та на Струк­ту­ра­та на Тех­но­ло­гич­на­та сре­да на кон­к­рет­но ин­дус­т­ри­ал­но пред­при­я­тие. Спря­мо фи­гу­ра­та в ля­ва­та част се на­ми­рат мно­жес­т­во йе­рар­хич­но под­ре­де­ни Ор­га­ни­за­ци­он­ни гру­пи от Тех­но­ло­гич­ни по­ле­та Ор­ГТП , ко­и­то но­сят съ­от­вет­ни­те прак­ти­чес­ки назва­ния: ди­рек­ции, направ­ле­ния, сек­то­ри, це­хо­ве и т.н. В дяс­на­та част на фи­гу­ра­та се виж­да струк­ту­ра­та на из­бра­но­то от ля­во Ор­ГТП на­ре­че­но Учас­тък Цен­тър-ма­­шин­­ни Ме­та­­ло-об­ра­­бо­т­ки КД , ко­я­то се със­тои от пет Опе­ра­ци­он­ни тех­но­ло­гич­ни по­ле­та. В дол­на­та дяс­на част се на­ми­ра До­ку­мен­тал­ния про­фил, на из­бра­но­то Опе­ра­ци­он­но тех­но­ло­гич­но по­ле Стру­­го-фре­зо­ви циф­ров гру­пов въ­зел 303 . Вър­ху струк­ту­ра­та на тех­но­ло­гич­на­та сре­да ще се спрем по-под­роб­­но след мал­ко, а се­га не­ка обър­нем вни­ма­ние на то­ва, за ко­е­то ста­на ду­ма – имен­но, че тех­но­ло­гич­на­та сре­да и ней­ни­те про­ек­т­ни със­то­я­ния ге­не­ри­ра раз­ход­ния и ин­вес­ти­ци­он­ния по­ток. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 43. Мо­дел на Струк­ту­ра­та на Тех­но­ло­гич­на­та сре­да на кон­к­рет­но ин­дус­т­ри­ал­но пред­при­я­тие. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 44. Кла­си­фи­ка­тор на раз­хо­ди и ин­вес­ти­ции в Сре­да на кон­к­рет­но ин­дус­т­ри­ал­но пред­при­я­тие. Кла­си­фи­ка­то­ра на раз­хо­ди и ин­вес­ти­ции в Сре­да КРИС REF _​​​Ref484010428 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 44 е общ за две­те направ­ле­ния: Управ­ле­ние на раз­хо­ди­те и управ­ле­ние на ин­вес­ти­ци­и­те. Кла­си­фи­ка­то­ра е сво­бод­но кон­фи­гу­ри­ру­е­ма йе­рар­хич­на струк­ту­ра от Ста­тии, ко­и­то в слу­чая са раз­пре­де­ле­ни в че­ти­ри гру­пи: Об­служ­ва­щи – ка­са­е­щи достав­ка на про­цес Пре­оце­ня­ва­щи – ка­са­е­щи амор­ти­за­ции и пре­оцен­ка на ак­ти­ви Пред­мет­ни – ка­са­е­щи раз­хо­да на обек­ти за из­граж­да­не или под­дър­жа­не на сре­да­та и Мар­ки­ра­щи – съз­да­ва­щи об­вър­за­ност­та на привли­ча­ни­те сред­с­тва в ин­вес­ти­ци­он­ния по­ток с кон­к­ре­тен Про­ект. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 45. Раз­хо­ди в Сре­да на кон­к­рет­но пред­при­я­тие, ка­то фил­тъ­ра е напра­вен за Ор­ГТП от ви­со­ко ни­во – Ди­рек­ция „Про­из­вод­с­тво“. Раз­хо­ди­те съ­що се мо­де­ли­рат на Прин­цип­но ли­мит­но ни­во и на Ре­а­ли­за­ци­он­но пла­но­во и от­чет­но ни­во. Мо­де­ли­ра­не­то и справ­ки­те са въз­мож­ни спря­мо раз­лич­ни ни­ва на струк­ту­ра­та на тех­но­ло­гич­на­та сре­да на пред­при­я­ти­е­то. Сро­ка, ин­тер­ва­ли­те и чес­то­та­та на пла­ни­ра­не съ­що как­то при мо­де­ли­ра­не на МИД и МИ­ИР са пред­мет на кон­к­рет­но управ­лен­с­ко ре­ше­ние – напри­мер да се пра­ви за 18 ме­се­ца на­пред във вре­ме­то с вре­ме­ва стъп­ка от три ме­се­ца и ак­ту­а­ли­зи­ра­не в края на вся­ко три­ме­се­чие. Из­граж­дат се Ли­ми­ти по съ­от­вет­ни­те ста­тии от кла­си­фи­ка­то­ра. По ли­ми­ти­те се съз­да­ват Ор­де­ри, ко­и­то се пла­ни­рат и от­чи­тат в ре­ал­но вре­ме. Та­зи сис­те­ма за управ­ле­ние на раз­хо­ди­те, вед­но с ВИМ на ИР1 REF _​​​Ref483821826 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 12 , да­ва ак­ту­ал­на кар­ти­на на ин­дус­т­ри­ал­ния ре­зул­тат от най-ви­­сок ред – то­ест „пе­чал­ба­та“, в ре­ал­но вре­ме или за про­из­вол­но из­бран вре­ме­ви ин­тер­вал. То­зи на­чин на управ­ле­ние на раз­хо­ди­те да­ва въз­мож­ност за ре­ал­но просле­дя­ва­не и въз­дейс­т­вие вър­ху Ин­дус­т­ри­ал­ния ре­зул­тат. На REF _​​​Ref484014110 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 45 са пред­ста­ве­ни Раз­хо­ди­те в Сре­да на кон­к­рет­но пред­при­я­тие, ка­то фил­тъ­ра е напра­вен за Ор­га­ни­за­ци­он­на гру­па тех­но­ло­гич­ни по­ле­та Ор­ГТП от ви­со­ко ни­во Ди­рек­ция „Про­из­вод­с­тво“ на кон­к­рет­но ин­дус­т­ри­ал­но пред­при­я­тие. Обоб­щен из­глед на съ­ща­та справ­ка е да­ден на REF _​​​Ref484014189 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 46 – Гра­фи­чен Вре­­ме-ин­­тер­­ва­­лен мо­дел на Раз­хо­ди в Сре­да. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 46. Гра­фи­чен ВИМ обоб­ще­но позна­ние на Раз­хо­ди в Сре­да, от­не­се­ни към Ор­ГТП от ви­со­ко ни­во на кон­к­рет­но ин­дус­т­ри­ал­но пред­при­я­тие. Раз­ви­ти­е­то на сре­да­та на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие е ед­на от глав­ни­те от­го­вор­нос­ти на про­цес ОТС. Управ­ле­ни­е­то на раз­ви­ти­е­то на сре­да­та – т.е. на ин­вес­ти­ци­он­ния по­ток – се из­вър­ш­ва чрез Про­ек­ти. Про­ек­ти­те раз­ви­ват въз­мож­нос­ти­те на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие, ка­то съз­да­ват усло­вия за осъ­щес­т­вя­ва­не на ам­би­ци­и­те на ин­дус­т­ри­ал­но­то пред­при­я­тие и да­ват въз­мож­ност за превръ­ща­не­то на ам­би­ци­и­те стра­те­ги­чес­ки­те це­ли на пред­при­я­ти­е­то в ре­ал­ност. Про­ек­ти­те се въ­веж­дат в еди­нен ре­гис­тър и се управ­ля­ват по утвър­де­на ме­то­до­ло­гия. След при­ема­не на пред­ло­же­ни­е­то за про­ект все­ки от тях ми­на­ва през ста­ди­и­те За­раж­да­не, Съз­ря­ва­не, Ре­а­ли­за­ция и Приключ­ва­не. Управ­ле­ни­е­то на ин­вес­ти­ци­он­ния по­ток се из­вър­ш­ва чрез ин­вес­ти­ци­он­ни бор­де­ра за сре­да. В ре­зул­тат на то­ва раз­би­ра­не, в СЕМ­БА са ин­тег­ри­ра­ни ме­ха­низ­ми как­то за управ­ле­ние на обо­со­бе­ни про­ек­ти и ин­вес­ти­ци­он­ни програ­ми, та­ка и за управ­ле­ние на свър­за­ни­те с тях ра­бот­ни по­то­ци и ин­же­нер­ни раз­ра­бот­ки. Ре­гис­тър на Про­ек­ти REF _​​​Ref484082835 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 47 е ин­с­т­ру­мен­та от най-ви­­со­ко ни­во, чрез кой­то в раз­лич­ни раз­ре­зи се просле­дя­ва ста­дия на раз­ви­тие на про­ек­ти­те, как­то и свър­за­ни­те с тях ли­мит­ни, пла­но­ви и от­чет­ни ин­вес­ти­ции в сре­да. На­лич­на е и гра­фич­на справ­ка, ана­ло­гич­на на та­зи на раз­хо­ди­те в сре­да­та. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 47. Ре­гис­тър на Про­ек­ти­те. През па­ра­диг­ма­та на про­ек­ти­те се осъ­щес­т­вя­ва и дру­га­та основ­на фун­к­ция на про­цес ОТС – Мо­де­ли­ра­не на Тех­но­ло­гич­на­та сре­да. Опе­ра­ци­он­ни­те тех­но­ло­гич­ни по­ле­та са мес­та­та, в ко­и­то се ре­а­ли­зи­рат опе­ра­ци­и­те по про­из­вод­с­тве­ни­те мар­ш­ру­ти. Тях­но­то про­ек­ти­ра­не е от съ­щес­т­ве­на важ­ност за ефек­тив­ност­та на фун­к­ци­о­ни­ра­не на пред­при­я­ти­е­то. То­ва се заклю­ча­ва в 1 раз­ра­бот­ва­не на Тех­ни­чес­ка­та сре­да – то­ест Опе­ра­ци­он­ни­те мес­та ОпМ на ОпТП-та и в 2 раз­ра­бот­ва­не на Ор­га­ни­зи­ра­ща­та сре­да: а раз­ра­бот­ва­не на позна­ни­я­та и про­це­си­те на обу­че­ние и б про­веж­да­не на съ­от­вет­ни­те обу­че­ния за въ­веж­да­не на пер­со­на­ла в длъж­нос­т­на адек­ват­ност. Ре­сп. СЕМ­БА пре­дос­та­вя не­об­хо­ди­ми­те сред­с­тва за про­ек­т­но­то мо­де­ли­ра­не и опе­ра­тив­но­то управ­ле­ние на те­зи дей­нос­ти. Про­ек­ти­ра­не­то на ед­но ОпТП с опре­де­ля­не на не­го­ва­та фун­к­ци­о­нал­на ро­ля в струк­ту­ра­та на пред­при­я­ти­е­то. Напри­мер ако да­де­но ОпТП се на­ми­ра в рам­ки­те на раз­по­ре­ди­тел­ни­те гра­ни­ци на Про­цес ВО­Прд, то не­го­ва­та фун­к­ци­о­нал­на ро­ля се опре­де­ля от ви­да Опе­ра­ции, ко­и­то тряб­ва да из­пъл­ня­ва спря­мо Обо­рот­ния по­ток. След то­ва се пристъп­ва към раз­ра­бот­ва­не на Тех­ни­чес­ка­та сре­да на да­де­но­то ОпТП – то­ест към раз­ра­бот­ва­не на не­го­во­то Опе­ра­ци­он­но мяс­то ОпМ . На REF _​​​Ref484086770 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 48 е да­де­на струк­ту­ра­та на ОпМ на кон­к­рет­но ОпТП, ка­то мо­жем да ви­дим че в СЕМ­БА за це­ли­те на мо­де­ли­ра­не на тех­ни­чес­ка­та сре­да се из­пол­з­ват съ­щи­те ин­с­т­ру­мен­ти как­то те­зи за мо­де­ли­ра­не на обек­ти­те от Обо­рот­ния по­ток виж REF _​​​Ref483843207 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 27 . При ко­е­то фи­зи­чес­ко­то ор­га­ни­зи­ра­не на про­це­си­те по из­граж­да­не на тех­ни­чес­ка­та сре­да от­но­во се из­пол­з­ват Ор­де­ри за про­цес вът­ре­шен и об­вър­за­ни към тях МОДЕл‑и. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 48. Струк­ту­ра на ОпМ на кон­к­рет­но ОпТП, в да­де­но пред­при­я­тие. След­ва­ща­та стъп­ка е раз­пре­де­ля­не на съ­от­вет­ния фраг­мент от Сис­те­ма­та за осъ­щес­т­вя­ва­не на су­бек­т­ност­та вър­ху раз­ра­бот­ва­но­то ОпТП и раз­ра­бот­ва­не на кон­к­рет­ни­те позна­ния, свър­за­ни с не­го. Част от Сис­те­ма­та за осъ­щес­т­вя­ва­не на су­бек­т­ност­та СОС е пред­ста­ве­на на REF _​​​Ref484087175 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 49, ко­я­то е вгра­де­на в СЕМ­БА. А на REF _​​​Ref484087445 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 50 е пред­ста­ве­на част от струк­ту­ра­та на Позна­ва­тел­ни­те опе­ран­ти – кон­к­рет­ни­те позна­ва­тел­ни па­ке­ти, ко­и­то се свеж­дат до длъж­нос­ти­те – по съ­щес­т­во то­ва са Фун­к­ци­о­нал­ни­те позна­ния на пред­при­я­ти­е­то. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 49. Част от Сис­те­ма­та за осъ­щес­т­вя­ва­не на су­бек­т­ност­та СОС . Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 50. Част от струк­ту­ра­та на Позна­ва­тел­ни­те опе­ран­ти. На REF _​​​Ref484088330 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 51 е пред­ста­вен ин­с­т­ру­мен­та, слу­жещ за раз­пре­де­ля­не на СОС вър­ху Тех­но­ло­гич­на­та сре­да ТС на пред­при­я­ти­е­то. В гор­на­та част на ек­ран­на­та фор­ма е се виж­да част от ТС на да­де­но пред­при­я­тие, ка­то е по­со­че­но ед­но кон­к­рет­но ОпТП от нея. В дол­на­та част се виж­да част от фраг­мен­та от СОС, раз­пре­де­лен вър­ху по­со­че­но­то ОпТП. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 51. Раз­пре­де­ля­не на СОС вър­ху Струк­ту­ра­та на Тех­но­ло­гич­на­та сре­да на пред­при­я­ти­е­то. След то­ва све­де­ни­те до ОпТП от­го­вор­нос­ти и позна­ния ка­то част от СОС се раз­пре­де­лят меж­ду длъж­нос­ти­те, ко­и­то об­хва­щат раз­глеж­да­но­то ОпТП в раз­лич­ни­те ре­жи­ми на ор­га­ни­зи­ра­не. На REF _​​​Ref484090015 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 52 е по­ка­зан ин­с­т­ру­мен­та за об­вър­з­ва­не на Тех­но­ло­гич­но­то по­ле с Длъж­нос­ти­те, ко­и­то го об­хва­щат в при­съ­щи­те му пред­ва­ри­тел­но опре­де­ле­ни ре­жи­ми на ор­га­ни­зи­ра­не. На REF _​​​Ref484091327 h MER EFOR­MAT Фи­гу­ра 53 е по­ка­зан ин­с­т­ру­мен­та за мо­де­ли­ра­не на Длъж­нос­ти, ка­то е от­во­рен раз­де­ла за мо­де­ли­ра­не на Про­це­сен об­хват. Тук тряб­ва да напра­вим раз­гра­ни­че­ние меж­ду длъж­ност, слу­жи­тел и длъж­нос­тен ра­бот­ник. Слу­жи­те­лят е чо­ве­кът, длъж­ност­та е ба­зо­ва­та програ­ма на Длъж­нос­т­ния ра­бот­ник, кой­то всъщ­ност е слу­жи­тел, обу­чен и при­ел съ­от­вет­на­та длъж­ност. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 52. Длъж­нос­т­на об­вър­за­ност на ОпТП. Фи­гу­ра SEQ Фи­гу­ра ARA­BIC 53. Мо­де­ли­ра­не на Длъж­ност – раз­дел Про­це­сен Об­хват на длъж­ност­та. Бе­леж­ки по Ета­пи на внед­ря­ва­не Етап 1 1. Об­що за СЕМ­БА 2. Тех­но­ло­гич­на сре­да: • струк­ту­ра • длъж­нос­ти и назна­че­ния • по­ле­ви, про­це­сен, ро­ле­ви об­хват. 3. Су­бек­ти – пар­т­ньо­ри: • слу­жи­те­ли • кли­ен­ти. 4. Обек­ти: • кла­си­фи­ка­ция на обек­ти­те • струк­ту­ри на обек­ти­те. 5. До­ку­мен­та­ция за обек­ти. 6. Прин­цип­но ин­же­нер­но раз­ра­бот­ва­не: • ОПИР • П‑­МО­­ДЕл-не на Етап­но ни­во • П‑­МО­­ДЕл-не на Опе­ра­ци­он­но ни­во. 7. Ти­пи­зи­ра­не и ба­зо­во гру­пи­ра­не на обек­ти. Етап 2 1. Про­даж­би. 2. Ре­а­ли­за­ци­он­но ин­же­нер­но раз­ра­бот­ва­не: • Ет ни­во • Оп ни­во. 3. Про­из­вод­с­тво Вът­реш­но обез­пе­ча­ва­не на про­даж­би­те . 4. Етап­ни и Опе­ра­ци­он­ни за­да­ния и от­чи­та­не на опе­ра­ции. до­ку­мен­та­ция на мяс­то по­ви­ша­ва­не на ка­чес­т­во­то 5. Просле­ди­мост, не­за­вър­ше­но про­из­вод­с­тво. 6. Достав­ки. 7. Склад постъп­ле­ния и тег­ле­ния – пла­но­ви и ре­а­ли­за­ци­он­ни . Етап 3 1. Раз­хо­ди и ин­вес­ти­ции без про­ек­ти . 2. Фи­нан­си­ра­не: • про­даж­би • достав­ки • раз­хо­ди и ин­вес­ти­ции • ад­ми­нис­т­ра­тив­ни ор­де­ри. Етап 4 1. ИОр­САн. Остой­нос­тя­ва­не на ТС и ПР 2. Труд на опе­ра­то­ри. 4. Ка­па­ци­тет. 5. Управ­ле­ние на про­ек­ти. Бе­леж­ки Те­ми, ко­и­то не са за­сег­на­ти или са за­сег­на­ти бег­ло в то­ва из­ло­же­ние: Управ­ле­ние на Не­до­пус­ти­ми­те от­кло­не­ния, спря­мо: Обек­ти­те от обо­рот­ния по­ток – управ­ле­ние на ка­чес­т­во­то Обек­ти­те от тех­но­ло­гич­на­та сре­да: Тех­ни­чес­ки еле­мен­ти – ава­рии, под­дръж­ка и т.н. Ор­га­ни­зи­ра­щи­те еле­мен­ти – ка­чес­т­во на ин­же­нер­ни­те раз­ра­бот­ки, ка­чес­т­во на про­це­си­те на вът­реш­но обу­че­ние, по­ве­де­ние на длъж­нос­т­ни­те ра­бот­ни­ци – ка­то връз­ка към управ­ле­ние на су­бек­ти­те слу­жи­те­ли­те . Управ­ле­ние на пер­со­на­ла: Обу­че­ние и въ­веж­да­не в длъж­нос­т­на адек­ват­ност От­кло­не­ния в ра­бот­но­то по­ве­де­ние Ре­гис­тър на при­със­т­вия и от­със­т­вия. Струк­ту­ра­та на Опе­ра­ци­он­ни­те мес­та, ка­то част от струк­ту­ра­та на ОпТП. Су­бек­ти Про­ек­ти ‑20556310227945PA E Ara­bic MER EFORMAT42 | NUMPA ES Ara­bic MER EFORMAT44 00PA E Ara­bic MER EFORMAT42 | NUMPA ES Ara­bic MER EFORMAT44 leftbottom00 00Въведение в Тех­но­ло­ги­я­та на ИДЕ­УМ Ра­бо­тен ва­ри­ант 2.3 от 01.02.2019 00Въведение в Тех­но­ло­ги­я­та на ИДЕ­УМ Ра­бо­тен ва­ри­ант 2.3 от 01.02.2019